Лозан Такев

Човешкият ресурс е скромен не от днес. Особено този в парламента, във властта. Спомнете си президентите Желев и Плевнелиев, спомнете си съставите на Народното събрание, министрите в Министерския съвет, кметовете в последните десетилетия…

Някои от тях определиха 1 февруари като ден за памет към жертвите от комунистическия режим, забравяйки и отричайки паметта и към жертвите по време на антифашистката борба, независимо дали е имало или е нямало фашизъм в България.

Спомнете си колко от президентите ни, от управляващите страната ни са се поклонили пред братските могили и паметниците, колко са посетили Гарнизонното стрелбище и лобните места на героите…

Днешният държавен глава посети мемориала пред НДК и се поклони пред плочата с имената на жертвите на комунизма. Там беше и председателят на парламента, Росен Плевнелиев, естествено беше отново също на паметното ново място, изказа се и премиерът на новия морал в политиката и про…

Така те всички се поклониха и пред убиеца на децата от Ястребино, пред убийците на Митко Палаузов, пред екзекуторите, разстреляли ремсистите Малчика, Свилен Русев, Йорданка Николова, пред палачите на Никола Вапцаров, Антон Попов, Антон Иванов, Атанас Романов, пред убийците на Вела Пеева, на генерал Владимир Заимов и на всички останали знайни и незнайни герои - антифашисти…

Сега се надяваме властта да отдаде почит и към тях.

Жертвите и паметта за тях на съответните дати да бъдат равнопоставени, а не с нови закони да бъдат заклеймявани и отричани, както преди години внесоха и гласуваха „недоносчето” на Петър Славов , Мартин Димитров и професор Вили Лилков за обявяване на престъпен периода след 1944 година като зачеркнаха и периода преди 1944 година, и борбата за свобода и справедливост…

Някои от тях и сега продължават да се в парламента или са коментатори от последна инстанция в медиите…

Нали е демокрация! Демокрацията трябва да е мярка и допустима поне в паметта за всички жертви…