Панко Анчев

За хуманитарна криза говорим, когато е заплашено съществуването на големи човешки общности в резултат от настъпили природни бедствия, войни, локални конфликти, епидемии и пандемии на заразни смъртоносни болести, икономически трудности, предизвикващи глад, лоши условия на живот, миграции.

Подобни кризи винаги имат трайни и трудно разрешими последствия; те пораждат проблеми във вътрешните и международните отношения, задълбочават социалните и междудържавните конфликти, изправят света или част от него пред драми и трагедия с непредвидим край.

Понятието „хуманитарна криза” е евфемизъм, цинично изящество на изказ, за да се прикрие целият ужас на означаваното с това понятие явление.

Така се притъпява същността му и се предпазват всички останали човешки същества да не преживяват вълнения и отвращения, четейки или гледайки какво се е случило.

А като го нарекат „хуманитарна криза”, те хем го определят донякъде точно, хем му придават научност и изискват тревожна настоятелност за решаването му, хем достатъчно остро поставят проблема, който няма решение. Поне в обозримото бъдеще.

Аз обаче се замислям за още един не по-малко страшен и трагичен вид на обществени трагедии и неразбории, заплашващи с пълна разруха или смърт огромен брой хора, на които обобщеното название е в пълна мяра е  хуманитарна криза.

Този род хуманитарна криза е последица от упадъка на нравите, културата, просветата, морала, човешките взаимоотношения, националното съзнание.

Нейната поява и утвърждаване в живота става постепенно, но неусетно, пълзящо, незабележимо и когато стане вече видим факт, не предизвиква изненади, вълнения, тревоги.

Малцина са тези, на които тя ще направи впечатление в самото й зачеване и ще породи тревога. Защото преди още да я видят, хората са свикнали с нея, изгубила са инстинкта за самосъхранение и са толкова омаломощени, че не им е до съпротива, остра реакция, съзидателни действия. От там идва трагичната й фаталност.

Една от нациите и държавите (а те никак не са малко на брой, нито са бедни, немощни и малки!), които днес я преживяват, е и българската.

Цяла Европа, а защо да не кажем и целият свят, е в състояние на такава фатално трагична хуманитарна криза, засягаща изконните същности на човека, неговите биологични и психофизически функции. Че дори и самото негово предназначение като биологичен вид и цяра и господар на всички животни!

Трябва да се подчертае, че всичко това се провокира, насочва и извършва от определени политически и научни фактори, чрез прилагане на осъществяване на идеологически и нравствени принципи, които са се утвърдили като официални държавни принципи и политики.

В провеждането им са включени правителствени и неправителствени организация, военно-икономически блокове, научни институти, университети.

Днес дори биологическото разделение между мъжа и жената се подлага на съмнение и безсрамно се отрича, защото накърнявало някакво сатанинско право на избор и свободна воля.

Тази напаст вече е нападнала нацията и родината ни. Но преди да ни пресрещне, хуманитарната криза ни превзе и изкриви начина ни на живот, превърна ни в нов тип същества.

Рухнаха традиции, радикално се промениха нравствените ценности, въведен бе принципът „всичко е позволено” и по същество бяха отменени девет от десетте Божи заповеди - с незабележимото изключение на тази, която забранява да убиваш. Но по същество и тя е дерогирана.

Това стана, за да се освободи нагонът да бъдеш предприемчив, да работиш, за да печелиш, а не защото „трудът краси човека” или „който не работи не трябва да яде”.

Никой не говори за добродетели, а единствено за пари, пазар на труда, услуги, цени.

Добър и умен е този, който не е беден. Бедният е неспособен да се справя с живота и не заслужава нито уважение, нито внимание, нито дори грижи. Който не е създаден да печели, нека рови кофите за боклук или да умира.

В царството на тази нравственост се отвори бардакът на простащината, престъпността, глупостта и наглостта, на бездарието и посредствеността.

Онова, което довчера беше неудобно и срамно, грозно и противно, днес е висок вкус, добър маниер, белег за модерност и актуалност.

За някои неща по-рано не  бе дори позволено да се помисли, камо ли да се говори. А сега те са обичайните и любими интелектуални теми.

Просташкият вкус, маниери и поведение станаха като че ли задължителни. Иначе си чужд, неудобен и неприличен, а мястото ти не е при хората. При тези хора!

Обикновено хуманитарната криза се мисли и интерпретира в дълбочина и ширина в спокойна обстановка, далеч от нея, след като направили всеобщо достояние ужасяващи кадри по телевизията.

Но тази, за която сега говоря, няма как да я забележиш по телевизията (макар че само нея показват от сутрин до вечер по новините, публицистичните предавания, концертите, забавните и детските програми, филмите), след което да се отдадеш на сладостни размишления и теоретични изводи.

Защото сам ти я носиш в себе си, в своята опустошена  душа, в залиняващия ти разум и ум, в чувствата и инстинктите, от които няма как да избягаш. И дори не се напрягаш да се съпротивляваш. Камо ли да призоваваш хората да я видят.

Днес сме в такава хуманитарна криза на просташкото поведение, на ленивите умове, които повтарят едно и също; на бездушието и грозните думи, на лигавото остроумие, на безпардонността и безскрупулността, на безсрамието на богопротивните гейове и джендъри, представящи се за жертви, но и мъченици на естественото недоволство и гняв на тези, които се подчиняват на установения от Господа ред и норми на приличие.

Това отклонение от нормалното е скандално, страшно, ужасяващо и крайно опасно за човешкото съществуване изобщо. То няма как да остане ненаказано.

Да променяш характера на семейството, родителството, биологичния пол, както и да се намесваш в репродуктивните процеси, уж за да помогнеш на хората и им дадеш радостта от родителството, е фалшива загриженост, водеща пак до падение и унищожение на човешкия род. Но кой да чуе, когато го говориш и показваш?

Всичко това много напомня за началото на модерната епоха, възторжено наричана ренесанс или възраждане, когато човек, възвръщайки се към едно ново езичество, дръзко и безсрамно отрече Бога, Църквата, Божиите заповеди и обяви, че може сам да бъде господар на природата, живота и себе си.

И започна да доказва превъзходството си във всички сфери и области на живота и знанието. И уж успя, но бързо започна да изпада в униние и отчаяния, в безизходица.

Той се лиши от душевно спокойствие, проста радост, изгубвайки сили да се бори със себе си и да не постига душевно равновесие и хармония.

Човешката дързост се разпростря и върху целия обществен живот; започнаха жестоките борби за нов ред, нова справедливост и равенство.

На силния бе дадено правото да бъде безмилостен към слабия, а на богатия над бедния. Властта престана да е от Бога. Родиха се човеконенавистни идеи и идеологии, започна радикално преустройство на света, за да се облекчи движението на парите и стоките и се даде още по-голяма свобода на капитала.

Но всичко това не създаваше впечатление за настъпването на хуманитарната катастрофа, защото промените все още се осъществяваха в рамките на нормалното човешко желание да се направи нещо добро и животът да стане по-лесен и удобен.

Злото показа истинския си нрав едва в последните тридесет години. Сега то сложи край на илюзиите, че присъствието му е едва ли не някакво условие за разнообразие и че се поддава на контрол и напътствия.

Ние преживяваме истинска хуманитарна криза заради унищожаването на българския език, разпада на нацията, триумфа на посредствеността и глупостта, на наглостта и простащината.

Когато няма държава, няма ред, правосъдие, законите не действат, хората не се разбират, мразят се и си желаят нещастия.

Човекът губи човешкия си облик, любовта, добротата, състрадателността и радостта от живота. Той не може да се образова, да знае и мисли, да създава истински материални и духовни блага.

Затова се задоволява със сурогати, сатанински продукти, полукултура, полуграмотност.

Не се ли вижда, че вече просто няма хора за истинска работа; не се формират истински специалисти, а в някои сфери дори тях изобщо ги няма.

Няма кой да управлява държавата и света. Нали тези, които сега са натоварени с този дълг, се показват по телевизиите и се вижда равнището на тяхната интелигентност, добродетелност, вкус, правоговор, начин на мислене, знания.

Такива са управниците, но такива са и професорите, лекарите, учителите, писателите, интелигенцията… То чистачи и общи работници вече няма, как да търсим свестни министри и държавници.

Човекът е мъртъв, преди да е умрял!

Хуманитарната криза не може да бъде преодоляна, ако хората не желаят да се справят с нея. Но тази специално трябва непременно да бъде осъзната и възприета като такава.

Защото е страшна напаст, от която, за да не загинем, трябва да се избавим.