Добрин Добрев-Финиотис

Минаха повече от десет години, когато дуетът Даниел Спасов и Милен Иванов, сложиха началото на квартет „Светоглас”. Повече от десетилетие пише своя летопис първият у нас мъжки фолклорен квартет с красивите гласове на Даниел Спасов, Милен Иванов, Станимир Иванов и Виктор Томанов.

Разпознаваемият глас, главния инициатор на състава е певецът Даниел Спасов, познат на всички почитатели на българската народна песен, от вече близо 35-годишната му кариера, свързана както с хора на някогашния славен Ансамбъла за народни песни на Комитета за телевизия и радио, наречен по-късно „Мистерия на българските гласове”, така и с красивите му дуети най-вече с Олга Борисова и различни фолклорни състави през всички тези творчески години.

Певец с богата творческа природа и артистични данни, Спасов даде на българския фолклор една висока музикална и професионална култура.

Култура, която му позволява преди всичко да намира път до многобройните песенни образци на Северозапада и Шоплука, и сега в квартета към всички фолклорни области на България, да обърне душата и вдъхновението си и към църковните образци.

Не по-малко в тази уникална мъжка формация е вложил от огромния си талант и Милен Иванов - освен всичко друго, голям диригент, тънък и изкусен познавач на българския фолклор.

„Светоглас” със своя богат, многообразен и сценично наситен репертоар, с течение на годините оставя все по-дълбока следа в българския сценичен фолклор.

Формацията изгради една богата творческа душевност, чувствителна към всяко ново изискване на музикалния живот.

За първи път когато ги чух, се възхитих точно по същия начин, когато слушах грузинското мъжко полифонично пеене. Впрочем полифоничното пеене на грузински език е светска традиция в страна, чийто език и култура често са били потискани от нашественици. В Грузия съществуват три вида полифония: комплексна полифония, често срещана в Сванети; полифоничен диалог с бурдон в нисък тон, разпространен в Кахети в Източна Грузия и контрастна полифония в три части с известна импровизация в частите, характерни за Западна Грузия. Типът пеене чакруло, принадлежащ към първата категория и изпълняван на церемонии и празници, се отличава с използването на метафора, вокална техника йодел - криманчули и „кукуригане на петел”, изпълнен от мъжки глас фалцет. Част от тези песни са свързани с култа към лозята и датират още от осми век.

Това което пее и представя „Светоглас”, има същата космическа сила на Грузинската мъжка акапела, да не кажа и по-силно. Просто е необяснимо, космическо или природно явление.

В състава достойно стоят и Станимир Иванов и Виктор Томанов - млади, и талантливи певци, които вече смело доказват своето място в българския фолклор.

През 2012 г. излиза първият албум на „Светоглас”, наречен „Колелото на живота”. През 2014 г. по покана на гръцката музикална компания „Музика резервата” формацията осъществява проекта с църковни песнопения „Моление Господне”.

През 2013 г. формация „Светоглас” осъществява изключително успешно турне в Русия. Взискателната публиката в големите концертни зали и филхармонии на градовете Самара, Толияти, Вологда, Казан, Перм и Екатеринбург аплодира изпълненията на четиримата певци.

Следващата година година квартет „Светоглас” получава специална покана за участие във фестивала “Музика на вярата” в Казан и участва в откриването на изложбата “Тракийско злато от България - легендите оживяват” в Държавния исторически музей на Москва. През февруари 2014 година певците изнасят концерт в сградата на Европейската комисия в Брюксел.

Певците реализират престижни самостоятелни турнета в Норвегия, Русия, Испания, Великобритания, Белгия, Италия, Колумбия, Унгария, Турция, Швеция, Франция, участват на фестивала за духовна музика в Драмен - Норвегия, фестивала за църковна музика „Maestro de la Roza” в Овиедо - Испания, международния музикален фестивал в Картахена - Колумбия, фестивала “Три Култури” в Мурсия - Испания, международния фестивал за църковна музика “Fausto Flamini” в Рим, международния фестивал “Musiche della Terra” в Чериана - Италия, изнасят концерт в престижната зала на Фондация “Juan March” в Мадрид - Испания. Незабравим ще остане за българите концерта им в красивата зала на Архиепископията в Лимасол, Кипър.

Наред с международните си участия имат много концерти в България, записи в Българското национално радио, участия в Българската национална телевизия.

„Светоглас” - това е спонтанен израз на българската фолклорна традиция, на красотата и мистиката на старата музика и нейната съвременна вокално-сценична интерпретация.

Това четем в анотацията за квартет „Светоглас”. Към нея може да се добави и още… Завидна кариера на формацията в днешното толкова трудно, бездуховно и бедно за културата време, в сравнение с някога.

Пеенето им, освен красотата на самите гласове, носи онази изискана дикция, и всички най-тънки нюанси, на текстовото и мелодично единство, което e задължителна и основна черта на всяка песен.

Този състав очарова не само с репертоара си, а и с високото качество-майсторско владеене на песента, динамика и отлична ансамбловост, точна интонация и ритмична сигурност. И още нещо много важно - красотата на костюмите си.

Във всяка тяхна песен прозира, бих казал, нишката с народа, с неговата неповторима и красива песен, дошла от вечността, произлязла от дълбините на народната душа.

Някога „Нюз Кроникъл” беше написал: „…Тонът им е чисто сребро, а в ниските тонове изящен бронз”- по повод гостуването на ансамбъл „Филип Кутев” в Англия. Ако сте слушали квартет „Светоглас”, ще се съгласите с мен, че това важи и с пълна сила за тях и изкуството им. Те са първите и имат шанса да покажат красотата на мъжкото акапелно пеене, което е не по-малко красиво от известните ни вече женски акапелни формации. Това пеене е по-трудно, според мен, трябва да се притежава специална гласова техника, което е вродено и дадено от природата и на четиримата от „Светоглас”.

„Сън ми краде, черни очи.
Сън ми не дохожда, че какъв ше сън да доди
На тез черни очи, като гледам, буле джанъм,
Таз бяла Тудорка……”

Слушам и се пренасям мислено и в моята Добруджа, и в този див и хубав Шоплук, песента им ме носи из най-красивите места на родината, извиква сълзите ми, но и гордостта ми, примесена с национално самочувствие.