Елена Алекова

В края на 2020 година в Санкт Петербург, Русия, излезе двуезичен сборник с руска и българска поезия: „Мегдан за пъртина” / „Тропинка в снегу”.

Проектът бе осъществен по инициатива на писатели от Ханти-Мансийския автономен окръг в Югра - северната част на Западен Сибир, под съставителството на поетите Михаил Рябий, от руска страна, и Елена Алекова, от българска страна, с подкрепата на Литературен фонд „Пътят на живота”.

В сборника участват руските поети Андрей Тарханов, Виктор Козлов, Владимир Волковец, Дмитрий Мизгулин, Ирина Рябий, Людмила Ветрова, Мария Вагатова, Павел Черкашин, Сергей Козлов, Татяна Юргенсон и българските поети Андрей Андреев, Атанас Капралов, Велин Георгиев, Виолета Христова, Владо Любенов, Георги Миланов, Елена Алекова, Илко Капелев, Надежда Захариева и Никола Инджов.

Преводите от руски на български са осъществени от Елена Алекова, а от български на руски са дело на Александър Руденко, Алексей Бахнев, В. Волковец, Евгений Винокуров, И. Рябий, Л. Ветрова, Михаил Синелников, Олег Дмитриев, П. Черкашин.

Във встъпителните си думи към двуезичното издание „В начало беше Словото…” (Иоан 1:1) Михаил Рябий, един от съставителите, подчертава:

„Сред суетата на деня и многото работа всеки от поетите, независимо в коя страна живее, сяда на масата и пише поезия. За какво? Ами за всичко: за любовта, мечтите, за неразбирането, за страшния свят и своите сънища…

Главното е да се знае, че във всяко кътче на земното кълбо има поетическо братство, братство по дух! Българските поети са ни два пъти братя. Обединяват ни езикът и вярата.

В Русия помнят и за това, че именно в България получава разпространение и подкрепа азбуката, създадена от солунските братя - светите Кирил и Методий.

И затова ние сме длъжни и днес да знаем с какво живеят нашите братя, длъжни сме да общуваме и, разбира се, да четем стиховете си един на друг, защото у нас ни народният, ни художественият език не са били просто примитивно бъбрене.

Поетическият сборник на поети от Югра, преведени на български, и на български поети, преведени на руски, е пръв опит за подобно колективно издание. Надяваме се, че благодарение на него ще бъде внесена още една лепта в поетическото общуване между нашите народи.

Важно е да се подчертае: сред участващите в книгата руски поети има представители на местните народи, които живеят в Ханти-Мансийския автономен окръг и пишат на езика на хантите и мансите.

И сега българският читател ще има възможност да се запознае с поезията на майсторите от северните провинции на Русия. Тук са представени различни поетически стихии, но от това поезията само печели пред читателя, защото, запознавайки се с многото лирически произведения на българските и руските поети, правиш всеки път откритие.

Това се оказа възможно благодарение на нашите преводачи и, на първо място, на Елена Алекова. С усилията на Елена руските поети бяха преведени на български, а българските - чрез неин „подстрочник” - на руски език от поетите, с чиито стихове ще се запознае читателят.

Самите преводи бяха извършени с любов и старание, на дълбоко и сериозно ниво. При това се получи издание монолитно, над което работихме, мисля, не напразно: затова искам да завърша встъпителните си думи със строфата надежда на български автор от сборника - Георги Миланов:

…след век ще стане ясно,
че е богатство - онова
единствено не на слова
на всяко време неподвластно.“