Христо Банковски

ОТКРАДНАТИ ДЪЖДОВЕ

Хижата е пълна с невъзможна музика.
Чувствам слабост.
Не бързай, не ми отнемай тоя миг!
Над нас е планината в бяла блуза -
тя е снежно красив, замръкнал вик.

Над нас е моята планина, която ухае на слънце,
а пролет плува в откраднати дъждове,
откраднати от сребърните детски сънища,
затова всяка капка
е вселена от светове.

Помниш ли върха, който изкачихме вчера:
колко много въздух имаше на тоя връх!
А долу - в нашата делнична атмосфера
понякога се пресищаме,
понякога не ни достига дъх.

Помниш ли границата между есента и зимата?
В ниското, където беше есен,
светеха преспите на стадата.
Горе снегът владееше с белота неоспорима
владееше всичко
и се заканваше на равнината.

Запомни тия граници между зимата и есента.
Граница между нас,
между нашите земни представи.
Измръзналото слънце си отиде от света
и цигарата на деня догорява.

Но ти не разбираш, ти си просто жена.
Нищо от това, време е да си вървим…
Аз вече съм силен,
защото от върха на тая планина
поех толкова въздух,
колкото ми беше необходим!

МОНТЕ ВИДЕО

Всеки трябва да вижда пред себе си планина,
в зелени, бели и сини отблясъци да се люлее.
Тъй някога след дълго плуване под тъжните платна
един мореплавател извика: „Монте видео!”

Много често платната бяха гнезда на мъртвия вятър,
много често ураганните смокове обвиваха кораба,
но човекът усещаше златния дъх на планината
и я търсеше дълго под изгарящото слънце на умората.

И аз виждам своята планина. Тя е далече:
зеленият й профил много смътно се очертава,
от сините шпаги на вълните моят кораб е насечен,
но своето бойно пътуване той продължава.

Светлата планина се приближава всеки миг,
през много морета аз уверено плувам към нея
и звучи моят тържествуващ вик:
„Монте видео! Монте видео!”

1966 г.