ДЪРВЕНО ЖЕЛЯЗО
Малка екскурзия в близката история. За забравените уроци на брадатия Карл
Една столетна партия ще проведе през януари своя пореден конгрес. Конгрес, след катастрофални за нея изборни резултати вследствие загубено народно доверие. Някога първата политическа сила, хегемон в България, се нареди едва на четвърто място след ноемврийските избори.
И ако до 1989-та година бяха все “конгреси на победилия социализъм” и се провеждаха стратегически изчаквателно след конгресите в Москва, то ето че дойде ред и на сегашните конгреси… на победилият ДИВ И БРУТАЛЕН капитализъм!
Ако в сбирката на бузлуджанската поляна преди повече от век не е участвал нито един богаташ, а всички са били бедни интелигенти, то и в предстоящия посткатастрофален конгрес на подменената партия, титулуваща се още с бузлуджанска закваска, милионерите и богаташите с делегатски карти ще са десетки, а някои от мултимилионерите даже е възможно да се сборичкат за поста председател на партията. И защо не - от някогашната партия на пролетариите и трудовите хора, днес не е останало кой знае колко, тя е вече партия - в най-активната си част - организация на новата буржоазна класа на бившите партийни секретари и сановници и на уредените им с капитал и топли държавни служби, все така сладко живеещи у нас и в чужбина, техни потомства. Да, някогашният апашки партиен елит се възпроизведе в децата, внуците и правнуците! Тоест, даже и от метаморфозата “по Лилов” като модерна лява партия от 1990 година, не е останало почти нищо - БСП днес не е нито модерна, ако се съди по кадруванията и непрестанните интриги в нея, а не е и нито лява, ако се съди по четвъртвековната й абдикация от ефективен ангажимент по отстояване на социалните интереси на народа. Както с горчивина сподели пред мен бившият секретар на ОК на БКП, Борис Димитров, партията се е превърнала в „търговска организация”. А преди години в среща, журналистката Валерия Велева пред студенти в Пловдив, определи метафорично партията БСП - лява по проект, но с нова дясна природа, като … ДЪРВЕНО ЖЕЛЯЗО. Точна, сполучлива метафора… И оттук обяснението за катастрофалните изборни резултати за „дървеното желязо” през 2021-ва…
А всичко започна още с датата 10 ноември 1989 година.
Само часове след „историческия десетоноемврийски пленум” започна осъществяването на един пагубен политически театър по подъл сценарий” /по думите на честен талантлив човек, артиста Мариус Куркински, споделени в мое интервю с него/. Висшата и не толкова висша партийна номенклатура в паника се оказа нисша в първичния си инстинкт - бързо се спасяваше в новите условия. Създадени бяха по ГОРБАЧОВСКИЯ ПРЕУСТРОЕЧЕН ПРОДАЖЕН СЦЕНАРИЙ със задгранични консултанти и у нас пожарно нови “опозиционни” партии, отглеждаше се в съкратени срокове …опозиция! Нагледахме се на зловеща гротеска - бащите бивши тъмночервени партийни секретари и всесилни партийни сановници, а челядта им подскачаща по митингите армия от сини талибани и заминаващи да учат по запад с пари от потта на пролетариата мамини щерки и синчета.
И ако в СССР всичко започна с Перестройката, където като тлъсти всесилни хлебарки из коридорите на Кремъл щъкаха отгледаните като “пета колона” кремълски стопани: Горбачов, Елцин, Яковлев, Шеварнадзе, то и нашата родна “пета колона”, естествено, също се оказа в пълна готовност за действие. Намериха се за една нощ и нови, мощни попълнения от преустроили се бивши партийни и комсомолски активисти, които зрелищно публично и артистично палеха като бенгалски огън червените си книжки. Започна се епопеята по разграбването на народния капитал, на построеното с толкова пот и вяра от две поколения. И на “предната фронтова линия”, в боевия авангард на този нов поход на проядената от кариеристи и паразити столетна партия, бяха и превращенците от… Политбюро и ЦК!
„Грабвайте икономическата власт, другари!” - се бе изкряскал тогавашен висш сановник от столицата на пловдивска конференция на партийния актив. Тогава безпартийните като моя милост даже и си нямаха хабер за това, че на социализма му се готви „мероприятие” - подъл партиен атентат отгоре и отвътре. С нова „братска помощ” от …Запад. Изкряскалият се партиен велможа бе от висшия ешалон на партията, един от емблематичните перестройчици велможи.
Това бе новата парола на партията: грабвайте икономическата власт! Сметката на спасяващата себе си и челядта си до девето коляно партийна каста, бе проста - като вземат икономическата власт, няма как да им се изплъзне и с векове политическата! Диалектика!
„Да, ама не!”, както казваше един бивш агент на ДС, христоматиен пример за развил се и в нови условия соцпаразит.
Уж челите за изпити в Москва толкова трудове на Маркс партийни велможи от крепостта на научния комунизъм в България, в „голема София” бяха забравили една важна подробност от учението на брадатия Карл.
А именно че „Битието определя съзнанието”!
Не може станалият капиталист по повеля на партията да съхрани впоследствие социалистическо съзнание в главата си.
Това отлично са го разбирали и творците на програмата Ран и Ът и българските им слуги, както и полковете западни съветници, изсипали се, срещу богати хонорари от народния прокъсан джоб в разградената ни объркана държава.
Именно с това грабване на икономическата власт и масовото пръкване на новите капиталисти стана и „инфекцията”.
С придобиването на частна собственост от „препускащото в кариер парвеню-буржоа”, започна „диалектическо” развитие на неопреодолимия нагон за егоистично натрупване на капитал и печалби. Новото кредо във всички случаи на партийния активист стана „На мен това какво ми носи !?” Така се изтърва да изповядва това пред пред мен емблематимна пловдивска социалистка, дълго престояла около новия казан с благини от властта.
Така, само за четвърт век, се създаде новата буржоазна класа в България от довчерашните наемни партийни сановници, от техните синове, дъщери, внуци, завършили иначе така предано и с „отличен - пять” пролетарски школи от „Москва до самых до окраин” на соцлагера.
И това стана в страна, в която за социалистическата кауза загинаха с отворени очи стотици хиляди септемврийци, партизани, ятаци, а две поколения българи „не за дребно щастийце вървяха по първата роса в зори” и отдадоха живота си в епопеята по „наливането на основите” на мечтаното общество на социална справедливост. И по доклад на ООН от 1990 година, малка България се бе наредила на 28 място в света по човешко развитие!
След пиянството на един народ обаче и задвижване на подлия сценарий на подмяната и заграбването на икономическата власт от партийните сановници, ето, че след време започна да виси със страшна сила въпросът: „Как при Великата маневра грабналите икономическата власт, назначените десетки милионери, ще я сдадат обратно доброволно на народа?”
Ето, това не са отчели в бързината велможите, които създадоха този подъл сценарий за спасение на кожите им. Не са отчели простичкото правило, че голям мазен кокал доброволно не се сдава!
Не са ли били в час велможите на този марксистки урок в партийните школи в Москва и Улан Батор? Или по това време са гонели руски и монголски красавици и фатално са го пропуснали?
И номерът от сценария на Политбюро за метаморфозата за съжаление минаваше - заредиха се пред взора на ошашавения български народ какви ли не нови „опозиционни” провалени управления - на БСП, СДС, НДСВ, коалиции…
А венецът бе сложен с нова подла маневра преди години.
Повече от десетилетие на сцената на зловещия политически театър бе новият пореден артист илюзионист от сценария - ГЕРБ, където нещата лъснаха вече с вектора си - запазване на комфорта на бившата партийна олигархия на БКП. Министърка бе внучката на някогашна страховита завеждаща отдел организационен на ЦК на БКП, командваше с брюкселски замах и снаха на голям бивш партиен велможа. ?Бивша комисарка на ЕК, с емблематично комунистическо минало, се превърна в мегабанкерка от световен мащаб и не могат да я помръднат от стола й, толкова овързани се оказват нещата и при големите световни пари… И още железни кадри с желязно “бекапе минало” има на всеки километър в ГЕРБ - в тази нова уж дясна антикомунистическа партия, всепобеждаваща доскоро неизменно на избори и на куц футболен крак. Изборите от 2021 -ва пооткрехнаха обаче завесата как са ставали тези победи на куц крак…
Но всичко е все пак до време!
Награбената от нищожен процент бивши червеникави и новопоявилите се апаши икономическа власт, степ бай степ, както казват американците, стъпка по стъпка, ще започне да се отнема.
Рано или късно ще започнат да я отнемат 99-те процента едва оцеляващи човешки същества в държавата ни. Същества, които имат също право на достоен човешки живот на земята на своите деди!! А, нека си припомним пак, отнемането на заграбената от капитала власт става, както е казал Маркс, с РЕВОЛЮЦИИ! Пу, пу, както казват бабите, опазил ни бог… Но очевидно Ботевото „Хляб или свинец” може да загърми по българските земи… Горко ти, българино! Засега това е само публицистична прогноза, но едва ли ще стане чудо и награбилите баницата да се усетят, че тя не е само за тях и да допуснат до нея и народа. В случая - да допуснат вече народа до остатъците от баницата, все още неизнесени навън докрай по чужди земи и банки, включитено и кокошкарски - в чували и сакове.
Така че, в какъвто и нов политически евротоалет да се преобрази вече четвъртата политическа сила БСП в страната ни на предстоящия си нов конгрес, с каквото и да е преобличане в нови европейски „ала франга” дрешки с брюкселска дантела и североамерикански ширити, то ясно е, че вече с ревюто-маскарад от изреждащи се в управлението леви партии по модела „двете страни на една монета” е свършено. СВЪРШЕНО Е С ПОДЛИТЕ ВИ МАНЕВРИ, ДАМИ И ГОСПОДА ВЕЧЕ ЧЕРВЕНИКАКВИ!
Дай боже, да е свършено и с маскарада в управлението от присламчили се, наплодени от Задкулисието като от майка зайкиня десетки извиращи като от ада бройлерни партии, политически проекти и месии. Ясно е, че вече с нито един конгрес на БСП няма да може да се издигне в очите и доверието на народа ни нивото на светлите идеи от бузлуджанската поляна.
Народът няма да прости за съучастието на лявата партия в завоя надясно!
Няма да прости за съпричастието на тази партия в реставрацията на хищния вълчи капитализъм в България, няма да прости за съпричастието на тази подменена партия в състоялата се пълзяща контрареволюция на нейната пета колона с партийни книжки, впоследствие палени и късани публично, захвърляни пред телевизионните камери в един подъл политически театър-маскарад…
Няма да прости на тази партия народът за съпричастието й за унищожената и разграбена икономика, за безработицата и принудителната чудовищна икономическа емиграция на над два милиона българи, няма да прости за разрухата в селското стопанство, за обезлюдените села и опустели училища, за разгрома в здравеопазването, съдебната система, образованието, отбранителната промишленост, за кърджалийското безнаказано ограбване от монополистите, наши и чужди…
Няма да прости за безхаберието, с което пред очите на високопоставени партийни леви лидери ставаше разгрома на българската атомна енергетика ,разгром започнал с безумното дълбаене в реакторните тела за тамблети, които после се носеха като от копои на чужди разузнавания за сведение от каква съветска стомана са направени…
И впоследствие мракобесен резултат - закриване на четири атомни реактора и предстоящото ново заколение на българската енергетика - оставянето й по ищаха на западните господари без въгледобивна промишленост, тоест без собствени източници за енергия и купуването й от турци и прочие чужди, новозамогнали се енергийни пехливани… Потриват с радост сега ръце душманите на България - завършено е посичането на българската енергетика, посичане подло замислено в чужди господарски къщи в зората на възкръсналия като вампир нов български слугински колониален капитализъм!
Няма да прости народът на уж близката до народа партия и за десетките хиляди жертви на вилнеещия в страната ни вече две години вирус, който, разбра се, е победоносен там, където е съсипана здравната система на един народ. Да, и това донесе злощастно преходът към капитализъм на българите. Провалът на новия български капитализъм жестоко се ознаменува с курбана от хилядите жертви на пандемията у нас! Завихрилата се още по време на късния социализъм корупция сред съсловието с бели медицински манти, сега, в условията на капиталистическото кърджалийско общество, влезе в своя апогей, с хроничната липса на пари за здраве в държавата и с месечни заплати от по 50 хиляди лева за медицински и финансови началства!
В радиопредаване през пролетта на 2021-ва година бе представена книга на българска журналистка, посетила социалистически Виетнам в годините на пандемия. И прозвуча стъписващо в ушите ми нейната констатация, че в един и същи период от време, когато жертвите на вируса в 6-милионна капиталистическа България наближаваха 18 000, то в 100-милионен социалистически Виетнам са били отчетени… около 60 смъртни случая! А в началото на лятото на 2021 година по радиото дойде манипулативно новината, че във Виетнам, видите ли, смъртните случаи от пандемията са били вече нараснали на 112 и това провокирало социалистическото правителство да вземе ефективни мерки! По Коледа 2021 по радиото експерт заяви, че загиналите в България до този момент от пандемията са 30 000 българи, а колко са загиналите от вируса във Виетнам? Може да са „скочили” на 300?
Е, нека всеки сам си направи извод що за медицина има в стомилионната азиатска социалистическа страна и що за несретна медицина /все още има/ в около 6 милионна европейска капиталистическа България!
Няма да прости народът за всичко, което стана през тия злощастни и мракобесни за България шест петилетки, включително и при министерски и президентски управления на уж леви хора, издигнати на пленуми и конгреси от новия висш ешелон на явно подменената партия. Какво е съучастието на тази партия в погрома върху народ и държава може би поколенията след време ще отчетат по-точно. Но още през 1988 година, когато на власт е все още БКП, в България започва преразпределение на доходите, според експертите, извън всякакви граници на разума. Това става със съучастието на държавата и управляващата социална партия! Под благия поглед на държавата и на БКП е започнало бандитско присвояване на народния капитал… Следват криминалната приватизация под ръководството на бивш асистент по марксическа политикономия като премиер, след зловещо режисирано и отвън Януарско въстание, от 1997 година държавата потъва в ширеща се корупция и безнаказаност…
Къде беше БСП - се питат простичко хората - къде беше уж национално-отговорната социална партия през всичките тези години на национален погром - може би на много дълъг упоителен семинар с анцузи в някакво далечно съзвездие, където не се чуваха стоновете на изпопадналия в нова беда народ?
Но „публиката” разбра вече как става фокусът и как от ръкава на илюзионистите излиза поредният заек… И като следствие - разгром по изборите, падащо все повече народно доверие…
Впрочем, нека все пак да завърша оптимистично - възможно е все пак и друго - на януарския отрезвителен конгрес на БСП, след катастрофата, да се случи и чудо - и в залата да повее освежаващ вятър от бузлуджанската поляна, с дъх на алени макове и здравец…
Иначе, както е тръгнало, на някои следващи парламентарни избори столетната партия, с отъняло вече съвсем народно доверие, ще се бори епически за преодоляване на бариерата от четирите процента за влизане в парламента. ДИАЛЕКТИКА - както би казал Маркс, почесвайки замислено брадата си.
