ПРЕХОД ЗАД РЕШЕТКИТЕ…
Тридесет и три години живеем в преход… Тридесет и три години зад решетките наблюдавам демократичните промени, избухнали през 1989-та след 10 ноември…
Тридесет и три години зад решетките на прозорците в апартамента си в ж. к. „Света Троица” наблюдаваме стъпките на Прехода и с надежда чакаме след Светлото бъдеще да дойде Светлото настояще.
Наблюдавам как перфектно охулихме Тъмното вчерашно минало, народихме компромати и измислици покрай истините за социализма…
Напечатаха се десетки и повече книги, които подредиха и нови спасители на „истината”, нови собственици на оценката за строителите на България.
През решетките съзрях и хиляди изхвърлени стари книги, които вече и „Вторични суровини” не приемат, а в тях лежаха мълчаливо истините за времето, което се построиха не една, а поне най-малко две Българии…
В същото време през решетките видях как едни комсомолци бяха назначени за милионери, после други станаха кредитни милионери, а трети станаха мутри и влязоха трайно във властта. Комунисти станаха капиталисти, атеистите влязоха в църквите и запалиха свещи…
На власт дойдоха ренегати, партиите множаха своите членски състави, други останаха мъртвите души в избирателните списъци и вече при население по предварителни данни за 2021 г. под шест милиона запазиха своите числа в избирателните списъци при всички поредни вотове през тези три десетилетия…
През решетките на Прехода тези дни прочетох, че разликата в доходите на населението у нас според Статистиката е вече осем пъти между бедни и богати …
През решетките редовно виждах и хората, които постоянно дежуриха пред кофите за смет, както и онези, които разчитаха на помощите, за да си купят лекарства, да си платят тока, парното, водата, данъците, да си купят хляба, който от левче стигна до три лева за килограм.
През решетките на Прехода наблюдавах и протестиращите. Едни идваха, влизаха временно в парламента, други си отиваха завинаги, трети се омесиха в статукво и промяна и продължаваха промяната.
През същите решетки се нагледах и на хаоса, предизвикан от онези, които искат още да са по-силни от него и продължават вече не от джипката, а от телевизионнния екран и социалните мрежи да произвеждат всекидневно брифинги и свои новини и коментари, защото „мисирките” в медиите не ги лови птичия грип…
През годините на Преход и Демокрация и през решетките на прозорците ми и при охранителни системи и аларми пет-шест пъти влизаха неканени гости, наричани битови престъпници, за да доограбят всичко, което е останало и припечелено с честен труд…
Докато през същите тези решетки наблюдавах Прехода, престъпници влизаха и разкостиха вилата ми извън столицата, а местната прокуратура бързаше още на втория месец да ме уведоми, че извършителят е неизвестен и делото е приключено…
А когато пребивавах в Търговищкото Антоново, на няколко пъти ограбваха апартамента ми в община Илинден в София.
И резултатите от полицейската намеса на Трето РПУ бяха същите - нулеви…
Независимо, че борбата с престъпността непрекъснато през Прехода ставаше по-добра, но не и по-добре организирана от самата престъпност…
И така аз продължавам да съм обикновен наблюдател през и зад решетките на продължаващия у нас вече тридесет и три години Преход, в който има и земен рай, и сарай и управление онлайн…
