Иван Енчев

20 януари - 620 години от смъртта на патриарх Евтимий Търновски (ок. 1402)

Въпреки неприветливия облачен ден и на този православен празник в Бачковския манастир (основан 1083 г.) беше оживено. Тук бяха пристигнали с коли и автобуси жени, мъже и деца не само от цяла България, а и от чужбина.

С тях се смесих и аз. Щом прекосихме мълчешком притвора на храма „Успение Богородично” - главната от трите манастирски църкви, първом пристъпихме надясно, за да се поклоним поединично пред чудотворната икона на Пресвета Богородица - най-голямата светиня на Бачковската света обител, която носи името на Божията майка.

С леко чувство за споделена вина отправих укорителен поглед към близките поклонници край мене, които хич не забелязаха мраморните саркофази на екзарх Стефан (1840-1915) и патриарх Кирил (1901-1971) - всеотдайни български патриоти, незаслужено пренебрегвани от първенците на съвременна България.

След това се придвижихме бавно на изток с богомолно чинопочитание към църковния олтар, насочили смирен поглед към стародавния дърворезбен иконостас с няколко реда икони: на Иисус Христос, Йоан Кръстител, Света Богородица, апостолите и други християнски светци.

Междувременно погледът ми се извиси в дълбочината на храмовия купол с възхищение към стоическия майсторлък на старите зографи, които са сътворили това съвършенство. Отвсякъде усещах благоговейно съприкосновение с невидимите следи от безчетни ритуали и обреди, извършвани векове наред в този стар християнски храм.

Няколко крачки по-наляво се вглъбих пред голямата икона на свети Евтимий, патриарх Търновски (ок. 1327-1402) - легендарно родолюбив българин, за каквито честни люде винаги е петимен нашият народ. Според легенди и стари хроники се предполага, че тъкмо в Бачковската света обител се е кротнало богоугодното и народополезно земно житие на благочестивия отец.

Тъкмо тази свята ЛИЧНОСТ е последната не само религиозна, а и гражданска опора на предците ни в разединеното Второ Българско царство в най-драматичните дни от хилядолетната ни история. Епизод, дамгосан с жестокото нашествие в столицата Търново през 1393 година на поробители не от близки нам държави, а чак от друг континент.

Докато се покланях пред изображението на именития духовник, из дрезгавината на храма сякаш дочух като ехо неговото отческо поучение: „Всяко господство на низостта и покварата е обречено да оттече, както мътната пяна от гребена на пролетни води. Никоя чужда робия не е вечна. Човек може да е роб само на себе си.”

Точно тогава през процепа на неголемия прозорец, високо изпод огромния храмов купол, към лицето ми се стрелна тъничко лъчение. Усетих го с цялото си същество! Едва ли беше слънчев лъч - много по-светло беше онова светлозарие. Много по-топло ме погали и омая душата ми! Твърде по-загадъчен и сияйноструен беше оня мигновен светлик.

Пресякох на запад църковния притвор и отново се почувствах необичайно.

Тъй като храмът е строен върху основи на стара черква през робски времена (1604 г.), той е на по-ниско равнище спрямо външния терен. Към изхода извеждат няколко каменни стъпала. Пристъпвайки крачка по крачка нагоре, аз имах чувството, че слизам от празнично извисено оброчище и се приземявам до низината на днешната държавна подредба.

Излязох из храмовите двери бавно и се спрях чак пред манастирската градинка с кактуси. А в душата ми продължаваше да ечи далечното ехо: „Недей ламтя за тленни облаги, а за духовна благодат! Свободата на духа е твоето съкровище. Имай вяра в доброто!”

В минути на усамотение и до днес се питам какво съзрях тогава пред внушителния образ на Патриарх Евтимий. Все още в душата ми сияе благото очарование на оня магичен проблясък, който ме стрелна изпод купола на храма.

Сякаш из небесата едно всевиждащо око ми беше намигнало покровителствено за моите добри дела с благоволение за здраве и красиви дни. Но и още повече като знак свише да просветли душата ми, че човек трябва да живее за нещо много по-възвишено от ежедневните житейски проблеми.

Прекрачих изхода на манастира с чувството, че по странен начин бях причастен. Сякаш душата ми беше получила причастие от истинския НАРОДЕН ПРЕДСТОЯТЕЛ свети Евтимий Търновски.

Третата Българска държава в днешно време има ли за предводители такива чистокръвни патриоти, на които целият народ да се уповава да ни обединят пред всяко чуждоземно посегателство върху нашата българска независимост?

Кога най-после ще се поучим от пагубните уроци на многовековното ни слугинско послушание? То не е само към нашествията на явни завоеватели, а и към попълзновенията на лицемерни покровители през девет земи - с нрави съвсем чужди и гибелни за родното ни традиционно светоусещане, от които примамливото сиренце винаги е в капана за мишки.

Глас в пустиня глобална. В нашето съвремие продължава подмяната на изконната българска идентичност не по-малко вероломно, отколкото в някогашните поробителски пришествия…

——————————————————————-

ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР:
20 януари 2022 г. - Преп. Евтимий Велики. Св. Евтимий, патриарх Търновски