Добрин Добрев-Финиотис

Така е. Много е трудно понякога да напишеш не две, а една дума за приятел. Та нали с него споделяш всичко, разговаряш до втръсване. Но кой знае, може би точно тези наши разговори в миналите над тридесет години до днес са донесли и полза за българската народна песен, която така горещо, силно, всеотдайно обичаме и двамата, отколкото всичките протоколни изказвания, критични присъди и надути размишления от кой ли не, случайно или не попаднал в средата на българския фолклор.

Ние сме изключително еднакви, и същевременно изключително различни. Срещнахме се преди повече от 30 години в репетиционните зли на Ансамбъла за народни песни на Българското радио и телевизия. Сближи ни голямата Олга Борисова.

Пеехме всеки ден, лудо влюбени във фолклора - аз ученик в последния клас на гимназията, той - студент първа година по право в Софийския университет. Човек с благородно и честно сърце, съхранило своята топлина в стотиците песни, които изпя през годините, сам и със „Светоглас”, песни с които спечели завинаги доверието на публиката.

Човек за обичане - срещали ли сте?! Даниел Спасов - изключително мелодичният, красив глас на Северозапада, комуто не бе лесно да се наложи след един колос, като Кайчо Каменов. Но щом Северозапада го припозна като своя певец и съхранител на това богатство - значи всичко си е заслужавало. Песента на Северозапада - най-здраво и солидно изградена у него от баба му Надежда и милите хора на майчиното Костичовци.

Трябва да призная, че винаги когато слушам Даниел Спасов, с най-голямо удоволствие съм усещал неговата песен като светлина, стъклопис, звуци и тиха въздишка, освободена от всички земни грижи пред спокойната безпределност на природата.

Дружбата ми с Даниел Спасов винаги е означавала доверие и взаимност, като песните му. Тези песни, мисля аз - са неговата духовна биография, неговият свят, жизнена съдба - нещо, което не винаги и не в еднаква степен може да се каже за певците.

Последните десет години, след създаването на „Светоглас”, мисля, че бележат истинския творчески път на певеца Даниел Спасов, именно зрелият творчески път, неговите най-плодоносни години и върховете на неговия талант.

Животът придобива духовни стойности и се преобразява наистина в човешки само когато в него се намеси ръката на твореца. В тази духовна среда достигна истинска зрелост и музикалното творчество на българския певец Даниел Спасов.

Неговите песни принадлежат на днешните и утрешни хора, на поколенията след нас, които силно се надявам да почерпят пример от поколението ни, което пък е продължител на една плеяда певци като Олга Борисова, Кремена Станчева, Надежда Хвойнева, Янка Рупкина, Кайчо Каменов, Иван Пановски и много други - записали имената си във вечния храм на народната песн.

Продължител, ревностен продължител на тази плеяда е именно и Даниел Спасов. Такива песни, като неговите, родени от любовта към живота, ще останат завинаги сред хората, колкото и трудно да е днес.

Има много писано за Даниел Спасов, от различни автори, с различна гледна точка. Музиковеди, критици, специалисти…но моето е по-различно, защото аз познавам освен певеца, и човека - с широка, щедра душа, в която еднакво има място за сериозен размисъл, за хумор, за тъга, веселие-всякога непресторено и дружелюбно.

Не ми е лесно да пиша за певеца, защото не по-малко познавам и обичам човека Даниел Спасов. Пиша, защото зная колко нетрайни са неоценимите съкровища, създавани от това изкуство, и колко беден изглежда творецът, когато свърши концертът и слезе от сцената…. като в мита за Персефона, изчезнал завинаги в царството на сенките.

За Даниел казват, че е много артистичен и талантлив, дори и в живота. И съм съгласен, и е така, като се има предвид, че природата, която отрежда човешките дарби, е вложила у Даниел Спасов всичко от същността на твореца. Неговият глас, майсторското му пеене и красив репертоар - подбран с вкус и мярка говорят за човек, създаден за сцената.

Даниел Спасов за мен е от онези светли хора, които със чистата светлина на душата си и след сто години ще напомня за приятелствата, останали живи в сърцата, за да чувстваме в минути на слабост, че не сме сами.