Марин Кадиев

Въпреки своите 80 години Георги Стоянов има респектиращ писателски път като изящен разказвач със значима тематична насоченост и многолика пластична образност, която вълнува.

Всичко, до което се докосва перото му, извайва и скулптира и затова неговите белетристични текстове се четат на един дъх.

Последният му роман „Черната роза” доказва каква остра сетивност за съвремие има писателят, как от живото ни ежедневие взема и изгражда запомнящи се човешки характери.

Удивлява широтата и дълбочината на неговия художествен поглед, който не е пропуснал да изобрази и да интерпретира чрез своите ярки персонажи нито един днешен проблем.

Какво ли няма в тази творба: живот и смърт, обич и ревност, любов и брак, бизнес и фалит, американска мечта и емигрантски години, дисхармония между мечта и реалност, конфликт бащи - деца, възпитание и образование, синовна омраза и родителска обич, порочност и добродетелност ­ всичко това смайва как Георги Стоянов е съумял да се потопи в конкретния живот и да се превъплъти в съвременни образи.

Той познава своите герои, плътно е до тях, чувства ги като душевност и убедително мотивира действията и постъпките им. Затова им вярваме.

Романът „Черната роза” е една великолепна алегория за всичко, което човек трябва да преодолява около себе си и в себе си, за да доказва човешката си същност въпреки превратностите на времето.

Писателят прониква в интимното човешко битие, в неговата многостранност и създава с фин реалистичен рисунък правдиви и живи характери, не еднолинейни, а с вътрешна мащабност на преживяванията, затова всеки може да намери себе си чрез тях.

Тук няма идеологеми, а социално разслоено общество, в което е и българинът, и глобалният свят. В това е и екзистенциалният смисъл на романа и неговото послание как да търсим истината и пътя към щастието чрез максималната си осмисленост.

Тази книга е психограма на днешния ден, пулс от сърцето ни.