УРОК ПО СВОБОДНО ПАДАНЕ

Иван Есенски

УРОК ПО СВОБОДНО ПАДАНЕ

Преди ноември - тая вехта къща,
да срути прогнилия си покрив
върху нещата от живота
и преди дъждът
да съблазни наежената хвойна,
и преди
да те прониже за последен път
искрата
на залутана снежинка -
спомни си мимоходом за дървото,
за славея самоотвержен в него -
той знаеше, че края е наблизо,
но с песента си вадеше зората
от розовата й постеля…
Аромата
си спомни на дивата липа
през нощите на юни как се лее
по устните на първата любов!
Че другото е викане на вятър
и всепоглъщащ изначален мрак.
И тъй като отдавна нямаш пръсти,
с мисълта единствено усещаш
колко е безкраен, гъст и лепкав.


УРОК ПО ГЕОГРАФИЯ

Все по-трудно ми е
да те обичам.
Тъжна е
географията на твоята кожа
нощем.
Вече губя посока в нея
и забравям гласа й.
И все по-отчетливо
си спомням
езика на градовете,
където те няма.


УРОК ПО ВАВИЛОН

Град от кули - до небето,
че и по-нататък.
И във всяка
щръкнал е пророк
богоподобен…
И сами на себе си
се молим.
На един език говорим,
а на хиляди различни -
мислим.


УРОК ПО ВЛЮБВАНЕ

Среднощен дъжд
ще ни благослови,
но засега в щастливата
вселена
кръжат новородените
звезди,
а покрай нас невидимо
се носи
тих аромат на разцъфтели
шипки
и пчелен звън
от първата целувка.


УРОК ПО СИМВОЛНА ЛОГИКА

Умира лятото. И жълтите оси
жила забиват в черните смокини,
окапали след вчерашния дъжд.
Оттук след малко
ще преминат двама -
смокините ще стъпчат
и с досада
ще пъдят разярените оси.
И няма никога да разберат
защо тъй отмъстително
налитат.
И няма никога да разберат
защо смъртта на любовта
горчи.
И ще говорят дълго,
и ще късат
невинните смокинови листа,
за да прикрият голите си думи.
Умира лятото…


УРОК ПО АРИТМЕТИКА

Да чакаш. И да чакаш.
Ден след ден.
На кръстопътя. В сватбената есен -
като в шансон от 70-те.
И всеки път наум да отбелязваш
когато мине покрай теб забързан
на час по някой късен
минувач.
А тя не идва. Няма и да дойде,
дори да се превърнеше в дърво -
с нозе в земята и в ръка с чадъра,
който като мокър папагал
сълзите на дъжда брои унило.


УРОК ПО НЕЖНОСТ

Въздишките из тъмното, където
нещата продължават
да се случват
в едно и също време,
но без теб:
една жена изневерява вече,
а други пък от работа се връщат;
където зъзне късният октомври
и вятърът мете по тротоара
стадата от побегнали листа;
където през прозорците сънят
с тъмнолилави приливи прелива.
Но ако се прибираш късно нощем
и приближиш последния прозорец,
и спреш, и се заслушаш - ще дочуеш
с каква любов и кротка отстъпчивост
и с колко нежност градския палач
на болното си кученце
говори.


УРОК ПО МЕТАФИЗИКА

И нищо няма да се промени -
брегът, реката, пролетната лудост…
И любовта, и нищото след нея,
и раждането на децата, и
умората от земното въртене,
и стичането бавно на сълзата,
която ще ти донесе скръбта,
а тя - смирение, а то - надежда,
че ще затвориш най подир кръга…
Заспиваш една нощ на тоя свят,
а се събуждаш сутринта на оня.


УРОК ПО ВЕСТИТЕЛСТВО

И те се разотидоха вбесени…
Градът приличаше на
буден кошер:
бръмченето се чуваше далече -
във всеки дом повтаряха вестта -
преживяха я, псуваха съдбата,
кълняха враговете и накрая
извадиха отново точилата
и мечовете. Щитовете - също…
По изгрев най-кресливите мъже
нарамиха покъщнина и хлебец
и хукнаха навън да се спасяват.
Когато прекосяваха площада
нататък никой не погледна даже,
а там все тъй на плочите лежеше
пристигналият снощи вестоносец -
сред камъните, дето го убиха.


УРОК ПО ИМПРЕСИОНИЗЪМ

След теб над занемялата земя
така и не престана листопадът -
и ден след ден се сипе векове.
Не искам повече да мисля кой
студените ти пръсти
с дъх ще топли -
не ти спестих
баналната развръзка
и няма време
за последен танц…

Едно прегънато листо в тревата
на роял прилича отдалече -
такъв оранжев, храбър
малък Моцарт -
изпод капака вдигнат
се разнася
невидимият валс
на есента.


УРОК ПО СБОГУВАНЕ

Ноември е - сезонът
за разплата.
Животът неусетно
се смалява:
небето - в капка дъжд,
морето - в мида,
гладът - в троха безхлебна,
в сърп - луната,
а утрешният мрак
е коленичил
на ъгъла в очите на слепеца.

Което от България остана,
в сърцето ми
сиротно се е свило.
Инфарктът няма
да му се размине.