Приказка за малки и големи

Георги Михалков

1. МАЛКИЯТ АКРОБАТ

Един хубав слънчев ден Данчо, момче на десет години, играеше на улицата с другите деца от квартала. Децата тичаха, гонеха се, ритаха топка. Изведнъж по улицата се зададоха няколко големи камиона. Децата бързо се отдръпнаха на тротоара, за да минат камионите, които бяха с ремаркета. До сега Данчо не беше виждал такива големи камиони. Милко, неговият приятел, две години по-голям от Данчо, каза:
- Деца, това е цирк. Идват в нашия град и ще разпънат цирковата шатра ей там, на голямата поляна, която е на края на града до реката. Хайде да отидем да видим как ще разпънат шатрата.
Всички деца се затичаха към края на града. Данчо тичаше след тях. Стигнаха до голямата поляна и видяха, че камионите вече са спрели, а няколко мъже подготвяха да разпънат и издигнат цирковата шатра. Данчо и децата застанаха отстрани и гледаха мъжете, които работят. Те бързо издигаха шатрата и може би след час циркът беше готов. На входа имаше голям цветен надпис „Цирк Мечта”. Досега Данчо не беше ходил на цирк и умираше от любопитство да узнае какво е цирк и какво правят в него.
В близост до цирковата шатра бяха наредени камионите и около тях се виждаха мъже и жени. В някои от камионите имаше клетки, а в клетките различни животни: лъвове, мечки, маймуни, коне… Данчо много се уплаши, но Милко го успокои.
- Не се страхувай - каза Милко. - Тези животни са опитомени и участват в цирковото представление.
Как така участват - не разбираше Данчо, но не смееше да попита Милко, за да не му се смее, че не знае как животни играят в цирка.
Когато цирковата шатра беше готова една лека кола тръгна по улиците на градчето и по високоговорител съобщаваше:
- Граждани и гражданки, във вашия град пристигна цирк „Мечта”. Заповядайте довечера на първото цирково представление. Ще видите необикновени акробати и фокусници, дресура на страшни лъвове и мечки, смешници, чиито смешки ще ви развеселят. Елате в цирк „Мечта” да се посмеете и да се насладите на вълшебната циркова игра.”

2. ПРЕДСТАВЛЕНИЕТО

Когато Данчо се прибра у дома, за да обядва, той веднага каза на майка си и татко си:
- Татко, мамо, пристигна цирк. Моля ви да отидем. Довечера всички деца ще бъдат там.
- Добре, Данчо, ще отидем - обеща татко му - и аз отдавна не съм ходил на цирк. Ще купя билети и ще отидем.
Данчо се зарадва. Ще види това чудо, което се казва цирк. Ще види акробатите, фокусниците, дресьорите на лъвове, мечки, маймуни. Той едва дочака да стане пет часа. Татко му и майка му си облякоха по-новите дрехи и тримата тръгнаха към цирка. Когато стигнаха до цирковата шатра, там вече имаше много хора. Татко му купи билети и тримата влязоха в цирка.
Под големия цирков купол звучеше тържествена музика. Хората търсеха местата си, сядаха и чакаха започването на спектакъла. Данчо нямаше търпение. Беше затаил дъх. Изведнъж гръмна музика. Светнаха разноцветни светлини и на манежа в тържествен марш излязоха цирковите артисти: млади мъже и жени. Някои от тях яздеха коне. Те обиколиха манежа, а водещият обяви:
- Уважаеми зрители, ще видите необикновения спектакъл на цирк „Мечта”. Участват акробати, фокусници, смешници, дресьори на лъвове, мечки, маймуни. Пожелаваме ви приятно гледане.
Веднага на манежа излязоха акробатите. Бяха трима младежи и три момичета, облечени в лъскави трика. Те полетяха към купола на цирка, въртяха се, скачаха, правеха различни трудни изпълнения. Данчо гледаше и не можеше да повярва на очите си. Никога не беше виждал акробати, чиито изпълнения бяха толкова впечатляващи. След акробатите излязоха смешниците и зрителите започнаха да се смеят. Смешниците бяха облечени в смешни дрехи и хората се превиваха от смях. После дресьорът и страшните лъвовете изплашиха зрителите. Данчо гледаше и се чудеше как дресьорът е успял да научи лъвовете да прескачат горящи обръчи, да се изкачват по стълби и да въртят с предните си лапи големи гумени топки.
Всичко в цирка беше смайващо. Данчо се чувстваше на седмото небе от щастие и беше безкрайно благодарен на татко си и майка си, че го доведоха да гледа цирковото представление. Когато програмата свърши и те си тръгнаха към дома, Данчо сякаш още виждаше пред очите си светлините на цирка, акробатите, фокусниците, дресьора на страшните лъвове.

3. В ЦИРКА

Когато се прибраха у дома, Данчо, татко му и майка му вечеряха и скоро след това си легнаха. Данчо спеше в една от стаите на втория етаж. Той дълго лежа в леглото и не можеше да заспи. Мислеше си за цирка и му се искаше да стане, да отиде пак там и пак да види цялото представление, но навън беше тъмно и положително цирковите артисти и животните вече спяха, за да могат на другия ден пак да зарадват хората с прекрасното си представление.
Сутринта, когато Данчо се събуди, той набързо хапна и веднага излезе на улицата, където вече го чакаха приятелите му. Те се готвеха да играят футбол, но Данчо не остана при тях, а тръгна към края на града, където беше циркът. Отиде там и започна да обикаля около камионите, за да види какво правят цирковите артисти и къде са страшните лъвове и другите животни. Някои от артистите седяха пред камионите и пиеха кафе, другите се упражняваха. Един млад жонгльор подхвърляше във въздуха бухалки и много ловко ги улавяше, един дресьор хранеше маймуните, които бяха в клетка, а един от смешниците беше седнал на една пейка и четеше книга.
Данчо се приближи до клетката на маймуните и започна да ги гледа. Маймуните застанаха пред него, издавайки някакви неразбрани звуци и като че ли го поздравяваха. Това много го зарадва. Както стоеше и гледаше маймуните до него се приближи една млада жена.
- Здравей - каза тя. - Как се казваш?
- Данчо.
- Данчо, харесва ли ти циркът?
- Много - отвърна той.
Жената беше много млада с дълга руса коса, светлосини очи като звезди, слаба, с изваяно тяло.
- Искаш ли да ти покажа как правим упражненията? - попита го жената.
- Да - отговори веднага Данчо.
- Ела - каза тя и го поведе към цирковата шатра.
На манежа бяха трима младежи и две момичета и Данчо веднага ги позна. Това бяха акробатите, които той вчера вечерта гледа. Те се упражняваха. Скачаха на трамплин, изкачваха се по въже, въртяха се във въздуха.

Данчо започна всеки ден да идва в цирка и да гледа акробатите, дресьорите, клоуните. Веднъж младата жена с русите коси го попита:
- Данчо, искаш ли да станеш акробат?
- Да - отговори веднага той, - но как мога да стана?
- Ние ще те научим - каза русокосата жена.
- Но трябва да питате мама и татко дали ще ми разрешат.
- Разбира се, че ще ги питаме. Къде живееш?
Данчо й обясни къде живее.

4. УДОМА

Младата акробатка, която се казваше Марина, и дресьорът на лъвове Васил отидоха в дома на Данчо. Когато ги видяха майката и таткото на Данчо много се учудиха.
- Добър ден - каза Марина.
- Добър ден.
- Ние сме от цирка - обясни Марина. - Идваме да поговорим с вас за Данчо.
- За Данчо ли? - учуди се татко му. - Да не е направил някоя беля или пакост?
- Не, не - засмя се Марина. - Данчо е много добро момче.
- Идваме да поговорим с вас - намеси се Васил, дресьорът, - защото забелязахме, че Данчо всеки ден идва в цирка. Гледа животните, акробатите. Виждаме, че циркът много му харесва. Бихме искали да ви попитаме дали сте съгласни Данчо да започне да изучава цирковото изкуство?
Таткото и майката гледаха Марина и Васил и не вярваха, че те са дошли да питат дали Данчо да стане цирков артист.
- Ние имаме нужда от малки момчета, които да обучим - обясни Марина, - за да може после да станат циркови артисти.
Родителите на Данчо не знаеха какво да отговорят. Те мълчаха, гледаха Марина и Васил и се чудеха. Най-после татко му се обърна към Данчо и го попита:
- Данчо, искаш ли да станеш цирков артист?
- Да - веднага отговори Данчо. - Много искам.
- Добре - каза татко му. - Щом искаш, така да бъде. Нека дойде с вас в цирка и да стане цирков артист.

5. ОБУЧЕНИЕТО

От този ден Данчо заживя в цирка. Всяка сутрин той се събуждаше рано. Измиваше се, закусваше и веднага отиваше в цирковата шатра, където започваше неговото обучение за акробат. Любовта на Данчо към цирка беше голяма и той бързо усвояваше трудните акробатични упражнения. Изкачваше се по въжетата, играеше на лостовете, премяташе се, скачаше от трамплин. Всичко Данчо правеше с голямо желание и много бързо стана един от най-добрите акробати в цирка. Марина много се радваше, че Данчо прави упражненията блестящо и тя се гордееше с него. Марина му помагаше и го поощряваше.
Циркът непрекъснато пътуваше. Обикаляше села и градове. Навсякъде хората очакваха цирка с нетърпение. Купуваха билети и се радваха на прекрасните циркови спектакли. Най-много се възхищаваха на изпълненията на Данчо. Когато той играеше на въжетата, хората затаяваха дъх. Данчо се премяташе във въздуха и никой не можеше да повярва, че това малко слабо момче изпълнява такива трудни и опасни упражнения. След всяко негово изпълнение хората го възнаграждаваха с нестихващи ръкопляскания. Много бързо Данчо стана най-известният акробат в цирка.
Един ден директорът на цирка го повика и му каза:
- Данчо, ти вече си най-добрият акробат. Хората те познават и идват в цирка, за да гледат твоите необикновени изпълнения, затова реших на афишите на цирка да има твоето име и твоята снимка. От днес на всички афиши с големи букви ще пише: „Заповядайте в цирк „Мечта”, за да видите най-големия малък акробат Данчо Митев. Момчето, което изпълнява най-опасните номера.”
След този разговор с директора на всички афиш беше името на Данчо и неговата снимка.

6. ЛЮБИМЕЦЪТ НА ВСИЧКИ

Всички в цирка обичаха Данчо, а Данчо обичаше животните и често беше при чичо Васил, дресьора на лъвове. Когато чичо Васил представяше своята дресура на лъвове, Данчо го наблюдаваше внимателно и стана приятел на лъвовете. Лъвовете виждаха, че ги обича и когато беше наблизо, те изпълняваха всичко, което им кажеше Васил. Скачаха през горящи обръчи, премятаха се, играеха с топка.
- Данчо, - казваше Васил - никога не съм предполагал, че лъвовете могат да бъдат толкова послушни, когато ти си тук.
Данчо имаше любим лъв. Беше го кръстил Лъвчо и често заставаше до неговата клетка.

7. ТУРНЕТО

Пролетта тази година беше чудна. Слънцето се усмихваше закачливо. Цветята в парковете и градините грееха като пламъчета. Небето се синееше и приличаше на огромен цирков купол.
Цирк „Мечта” пътуваше от град на град. Хората навсякъде го очакваха с нетърпение, но най-много се радваха децата. Те посрещаха по улиците цирковия керван и тичаха след колите така, както някога тичаше Данчо, когато за първи път циркът пристигна в неговия град.
Едно от представленията беше в голям град до морето. Всички билети бързо се продадоха. Цирковите артисти се вълнуваха, старателно се подготвяха, искаха представлението да бъде прекрасно. Вълнуваше се и Данчо. Трябваше да се представи отлично. Та нали неговото име и неговата снимка бяха на афишите и хората с нетърпение очакваха да видят неговото цирково изпълнение.

8. ЧУДОТО

Настъпи очакваният час. Циркът беше пълен. Нямаше празно място. Хората нетърпеливо очакваха да започне представлението. Екна тържествената музика. Разноцветните светлини осветиха манежа. Подредени в редица цирковите артисти излязоха, за да се представят на публиката. Избухнаха гръмки ръкопляскания.
Представлението започна. Редуваха се жонгльори, фокусници, клоуни. Дойде ред и на акробатите. Групата на Данчо излезе на манежа. Отново ръкопляскания. Акробатите се премятаха, скачаха на трамплините, въртяха се на лостовете. Данчо правеше опасни скокове във въздуха. Изведнъж се случи нещо неочаквано. Данчо се беше изкачил по въжето до купола на цирка, откъдето трябваше да скочи и да се хване на един лост. Приготви се за скока. Зрителите притаиха дъх. В огромния цирк настъпи пълна тишина. Зрителите и акробатите очакваха напрегнато мига, в който Данчо ще скочи. Данчо се засили и скочи, но… чудо! Той полетя като птица. Всички се вцепениха. Не можеха да повярват на очите си. Данчо летеше. Летеше леко, спокойно, плавно. Ту се издигаше над главите на хората, ту се спускаше към манежа и пак се издигаше към купола на цирка.
До този момент никой не беше виждал такова чудо - човек да лети. Данчо приличаше на голяма птица, която се носи във въздуха. Зрителите не смееха да мръднат. Гледаха и им се струваше, че сънуват. Това беше невероятно. Самият Данчо не можеше да повярва, че лети. За първи път летеше и усещането беше чудно. Чувстваше се лек като перце.
Никой не разбра колко време продължи летенето на Данчо. Много леко той се приземи на манежа. Ръкоплясканията бяха толкова силни, че щяха да съборят цирка. Виковете „браво” не стихваха и продължиха дълго.
След това необикновено представление, директорът на цирка нареди на афишите да бъде написано: „Заповядайте в цирк „Мечта”, за да видите човека птица”.

9. НОВИНАТА

Всички в цирка говореха за необикновеното летене на Данчо. Цирковите артисти го гледаха с широко отворени очи и още не можеха да повярват, че Данчо притежава чудната дарба да лети. Питаха се Данчо човек ли е, или птица. А Данчо си беше същото момче, което всички познаваха.
Както винаги той редовно ходеше при животните и сутринта, след необикновеното представление, пак се разходи между клетките. Застана до клетката на Лъвчо, едрия величествен красавец. Погледна го и леко му махна с ръка за поздрав. Лъвчо бавно си приближи към него.
- Здравей, - поздрави го Данчо.
А Лъвчо изведнъж проговори.
- Здравей.
Данчо се учуди. Досега не беше чувал Лъвчо да говори. През годините лъвът беше слушал непрекъснато човешка реч и изглежда се беше научил да говори.
- Чух, че снощи си летял като птица - каза Лъвчо.
- Да.
- Сигурно е прекрасно да се лети - продължи Лъвчо.
- Прекрасно е.
- И аз бих искал да летя - въздъхна лъвът. - Летенето е свобода. Който лети, е свободен. Може да бъде навсякъде, да види всичко и да е щастлив, а аз съм затворен в тази клетка и не съм свободен.
- Вярно е, не си свободен, но и ти си щастлив - каза Данчо.
- Защо да съм щастлив? - попита Лъвчо.
- Всяка вечер радваш хората. Изпълняваш трудни номера и хората ти се възхищават. А най-много ти се радват децата. Когато те видят на манежа, те изпадат във възторг. За тях ти си най-добрият лъв, ти си любимият им лъв.
- Да. Прав си. Децата ме обичат.
- Виждаш ли. Това те прави щастлив. Ти отлично изпълняваш цирковите номера, а когато правиш всичко точно и красиво, не усещаш ли, че летиш.
- Така е - съгласи се Лъвчо.
- Това е свободата, Лъвчо, да умееш да правиш нещо хубаво, да радваш хората, да радваш децата. Това е щастието - каза Данчо.
- Това е - съгласи се Лъвчо.
- Бъди винаги такъв - каза Данчо. - Всеки трябва да прави нещо хубаво, един - да лети, друг да изпълнява трудни номера, трети - да жонглира.

10. В БУДАПЕЩА

Цирк „Мечта” беше поканен да гостува в Унгария, където да изнесе няколко представления. В унгарската столица, Будапеща, посрещнаха радостно цирка. Унгарските циркови артисти направиха всичко българските им колеги да се чувстват добре. Още първия ден те им предложиха да ги разведат да разгледат Будапеща.
Илдико, която беше акробатка в унгарския цирк, придружаваше групата и показваше на българските си колеги забележителностите на унгарската столица. Илдико, на възраст колкото Данчо, имаше черна лъскава коса и черни като череши очи, а стройното й тяло беше гъвкаво като тръстика. Тя гледаше с нескрито любопитство Данчо. Когато стигнаха до Дунав и се спряха срещу хълма Гелерт, който се издигаше на другия бряг, Илдико се приближи до Данчо и го заговори:
- Казват, че можеш да летиш - погледна го недоверчиво тя.
- Да - отговори той.
- Това не е ли някакъв трик, или цирков номер? - попита Илдико.
- Не е. Мога да летя. Ето.
Данчо разтвори ръце и полетя във въздуха като птица.
Илдико го гледаше смаяна. Не можеше да повярва на очите си. Данчо направи няколко кръга над главата й и се приземи до нея.
- Невероятно! - каза тя. - Как го правиш? Как го постигна?
- Когато много искаш нещо, го постигаш - отговори Данчо. - Винаги съм искал да летя. Гледах птиците и исках да съм като тях. Да летя високо в небето и да гледам света. Отгоре всичко е по-красиво и по-привлекателно. Летенето е щастие и свобода, както казва моят приятел Лъвчо.
- И аз искам да летя - каза Илдико. - Дано някога се изпълни и моята мечта.

Вечерта представлението в будапещенския цирк беше необикновено. Публиката остана смаяна. Никой не искаше да повярва, че Данчо наистина лети като птица. А той се носеше плавно над главите на зрителите. Ту се устремяваше към купола на цирка, ту летеше ниско надолу. Децата викаха възторжено, махаха с ръце, скачаха. Това беше най-фантастичното представление, което някога бяха гледали зрителите в унгарския цирк.

11. ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

На другия ден при Данчо дойде директорът на унгарския цирк, господин Ищван Ковач. Четиридесетгодишен, с прошарена коса и сини като езера очи, той все още имаше стройно и стегнато тяло. Като млад е бил акробат. С него беше и Илдико.
- Здравей, Данчо, - поздрави го господин Ковач. - Вчера ти беше необикновен.
- Здравейте - отговори Данчо.
- Аз и моята дъщеря Илдико сме възхитени. За първи път виждам цирков артист, който лети. Твоето изпълнение беше превъзходно.
- Благодаря, господин директор.
- Данчо, бих искал не само да те поздравя, но и да ти предложа да останеш тук, в Будапеща, да работиш в нашия цирк. Ето, дъщеря ми Илдико, също е акробатка. Двамата ще изпълнявате заедно акробатически номера. Ти ще летиш, а може би и Илдико ще се научи да лети.
- Благодаря ви, господин директор, но не мога да остана тук.
- Защо, Данчо? - попита Илдико.
- Не мога да живея и да работя в друга страна.
- Но тук ще ти осигурим най-добрите условния. Ще имаш всичко. Ще получаваш много пари - заговори бързо директорът.
- Мисля, че ако започна да летя за пари, ще изгубя способността си да летя. Аз летя не за пари, господин директоре, а за да радвам хората. Искам да повярват, че човек може да постигне всичко, ако искрено и силно го желае.
- Е, разбирам те и няма да настоявам - каза господин Ковач.
- Данчо, никога няма да те забравя - продума Илдико. - Ти ми напомни най-важното нещо в живота: ако искаш да постигнеш мечтите си, трябва силно да желаеш това.

12. ОТПЪТУВАНЕТО

След седмица цирк „Мечта” отпътува от Будапеща. Докато колите на цирка се отдалечаваха от унгарската столица, Данчо си мислеше за хубавите преживявания, за необикновените циркови представления, за красивата Илдико, за господин Ковач и за това, че нищо не е в състояние да го накара да остане да живее и да работи в унгарския цирк: нито парите, нито славата, нито прекрасната чаровна Илдико.