ПРЕД ИКОНА ЛИ ЗАСТАНЕШ В ХРАМА…
***
Пред икона ли застанеш в храма, запали две свещи поне.
Застанеш ли пред изгрева, добий си огън със огниво.
Опрял ли си приклада в рамо, не стреляй по дърветата,
че в клоните им може да се гуши уморена птица.
На път далечен тръгнеш ли, не спирай по средата.
Средата е покой и блатен мирис, измамна орехова сянка.
Пред себе си дадеш ли дума, екотът й ще е пълен с тайнство.
Прошепнеш ли молитва в мрака, на стъпка е денят по-ясен.
Мъдро казват старите, но не и младите: „Любовта е сляпа”.
А когато прогледне, вече е късно. А и тя не е същата.
Ще потънеш в разочарования или деца ще играят
край теб като ангели. И от радост сълзите ще бършеш.
Животът миг е и докато се обърнеш, той вече е отминал.
Миг - с трите букви започват три думи прекрасни.
Милосърдие, искреност, градеж. Те са в името, което оставяш.
Другото е суета, която като кукувичи сняг се стопява.
ИМАШ ВРЕМЕ
Когато празнодумец те заговори,
преструвай се, че целият си слух.
Когато мъдрият престане да спори,
мълчанието се превръща в дух.
Когато срещнеш влюбен, за наслада
спомни си най-младите, най-хубавите дни.
Станеш ли свидетел на раздяла,
обърни й гръб, отвърни очи.
Благослови беловласия на дълъг път,
че на връщане може да го няма.
Потънеш ли в нощта, появи ли се беда -
знак са те - не винаги се побеждава.
Загубиш ли човек - близък и скъп -
спомен скъп във теб се утаява.
Така се утаява пясък златен във реката,
дето все изтича, дето все остава.
Посрещай утрото, че залезът ще закъснява.
А имаш, имаш време за добри дела.
Не чакай птицата да кацне на твоето рамо.
Тя те очаква - да полетиш след нейните крила.