Пенчо Чернаев

Някога, като търсех как по възможност с една дума да определя, да охарактеризирам твореца Драгомир Шопов, се спрях на БЛАГОРОДНИК. Благородник на духа, на чувствата, на човешкото слово и поведение…

Сега, след преживени превратни години и десетилетия, изпълнени с изпитания, стресове, преломи и проверка на ценностите, ми се ще отново да я повторя и препотвърдя. Защото Драгомир си остава все същият БЛАГОРОДНИК НА ДУХА.

Повод за мислите ми е наскоро излязлата литературна анкета с него на Ангелина (Галя) Шопова (съпруга на поета) „Един живот за всичко” (издателство WINI 1837, София, 2020).

Главната сполука на Галя е, че тя е успяла най-отблизко, най-достоверно, най-пълно и най-многостранно да разкрие образа на човека, гражданина, поета и публициста.

Радостно е, че в концепцията и структурата на книгата си тя не се е водила от някакви предварително сковаващи я канони и схеми, а в свободни, продължителни, умно насочвани разговори е успяла да постигне желаната изповедност.

Достойнство е, че Драгомир отговаря на въпросите й много искрено, честно, без поза, без преструвки, какъвто е и в творчеството си, без намерение да се изкарва по-велик, по-интересен, по-умен и т. н.

Така двамата постигат нужната хармония и създават впечатляваща със съдържанието и с откритостта си книга, основана не само на спомени, а също на факти и документи. Тя се нарежда до най-доброто в публикуваните у нас литературни анкети.

Естествено на първо място е поетът с неговата биография, родители и семейство, пиетета към майка и баща, стихове и песни, желанието му да стане художник, първи публикации, първа стихосбирка, литературни познанства и приятелства, книгите и творците, които обича, тревогите и размислите му, стремежите и болките. Всичко се базира на творчеството му.

Тук са идеи и заглавия, начин на работа, проекти и реализирани книги. Интересно е надникването в творческата му лаборатория: настанената в стиховете му тъга, как се е появявало едно стихотворение, как се е оформяло, как се е раждало, вдъхновение и поправки.

За него поезията е уловен миг от живота, тя трябва да бъде истинска, правдива. Много разбиране и усет проявява Галя като навреме и на място привежда и цитира някои от най-добрите му творби („Старата къща”, „Ослепяха иконите в стария храм”, „Стар софийски есенен двор”, „Малко време остава”, „Ранено време”, „Без мама”).

Така поетът остава свързан с поезията си и се разкрива чрез нея. Стиховете му носят граждански вълнения и интимни изповеди, съкровени откровения.

Явен е стремежът му да бъде верен на себе си, думи и дела да се покриват. Затова е уместно да припомня едно негово стихотворение:

Какво друго ми трябва -
само един лист и един молив.
Имам въздух. Имам хляб и вода.
Нищо не искам. За нищо не моля.
Свобода.

Важно място в анкетата е отделено на публициста Драгомир Шопов. Разтворил душата си за другите, той е ярък и силен публицист, едно от най-открояващите се пера в тая област, с ясни и категорични граждански позиции.

Самите заглавия на книгите му са красноречиви: „Да не лъжем живота”, „По хребета на дните”, „Терзанията на съвестта”… Много важно е да се подчертае, че при него няма дребнотемие, че не се плъзга по незначителни, маловажни въпроси.

Занимава го преди всичко съдбата на България, злощастният й днешен ден, бъдещето й. Тревожат го сбърканият преход, върлуващата корупция, култът към парите, продадената творческа свобода, изтичащата млада кръв в чужбина, нищетата на народа, разплаканият живот на хората, помията, с която ни заливат телевизиите, удобната съобразителност, клакьорите на нищото, отговорността на управляващите и на интелигенцията…

При него критиката не е само по принцип, а е и конкретна. Както стиховете му са от сълза родени, тъй и за публицистиката му може да се каже, че е от обич възникнала, затова е твърде интересен отговорът, който дава на въпроса как съжителстват поезия и публицистика.

Общественикът Драгомир Шопов е сред открояващите се фигури на аванссцената у нас. Като Михаил Арнаудов, и той се „удари” о политиката. Два мандата е народен представител в Парламента, един от създателите е и ръководител на БЗНС „Александър Стамболийски”, категорично отстоява идеите на републиканизма.
Видна роля има в редица други обществени организации и движения.

И на това поприще той остана благородник „с открито сърце и съвест чиста”. Не го съблазниха лесни постове и леки печалби. Галя е успяла да разкрие в анкетата и тая черта от духовността му с ценените от него качества - чистота, нравственост, чест, почтеност. Безграничен е гневът му срещу ренегатите, безличниците, мижитурките, майкопродавците.

Особено отрадно впечатление правят портретите, които, предизвикани от водещата Галя Драгомир „нахвърля” за бележити личности от литературата, културата, политиката. Те са принос към същината на техните характери.

Сред визираните имена са дейци от по-старото поколение, както и съвременици, с които се е познавал, срещал, дружил, разговарял: Стоян Загорчинов, Никола Фурнаджиев, Ламар, Дора Габе, Елисавета Багряна, Стефан Попвасилев, Чудомир, Димитър Талев, Михаил Кремен, Емилиян Станев, Веселин Андреев, Анастасия Мозер, Георги Джагаров, Николай Хайтов, Павел Матев, Дамян Дамянов, Етим Евтимов, Матей Шопкин, Андрей Германов, Владимир Башев, Усин Керим, Иван Спасов, Благовеста Касабова, Евгений Босяцки, Никола Гюзелев…

Зарисовките му се отличават със своята пунктуалност и са негов принос в нашата мемоаристика и документалистика.

Ценни са наблюденията и впечатленията на анкетирания за литературния процес и за литературния живот през десетилетията, в който той заема видно място.

Добросъвестно и обективно са представени атмосферата, приятелските компании, отношенията, грижата му за думите, за „звучната красота” на езика ни.

Нужно е да се оцени по достойнство и прекрасната, закачливо-привлекателна челна корица на книгата, дело на фотограф художника Димитър Бебенов.

Анкетата „Един живот за всичко” на двамата автори Ангелина и Драгомир Шопови не се ограничава в разказа с една единствена личност, а, като съвместен труд, е извънредно богата на факти, свидетелства, примери от общественото и литературното всекидневие, значителен влог в историята на съвременната ни литература.