СРЕЩИ С НИКОЛАЙ БУЛЕВ
95 години от рождението на Николай Булев
Николай Булев е гражданин от село Стежерево, Плевенска област. Още като малък, добре хранен и поливан, започва да расте физически и духовно. Завършва Учителски институт „Лазар Станев”- Плевен. Бил е учител в училище „Кирил и Методий” и в прогимназия „Цветан Спасов”. Преподавал е музика и непрекъснато пее нещо наум.
Пише и печата хумор. Член на Дружеството на писателите. Политическа принадлежност: член на Обществото на плевенските хумористи, което по-късно - през 1990 г., бе преименувано в Клуб на сатириците - Плевен. Николай Булев има сериозен принос за издигане престижа на този клуб.
Има многобройни участия в литературни четения в Плевен и страната, както и публикации в „Стършел”, „Пардон”, „Учителско дело”, „Крокодил” - Москва, в литературни вестници и списания в Ростов на Дон - Русия. Автор на над 600 фейлетона, анекдоти, вицове, словесни шаржове, сценарии за мюзикъли, оперети, филми.
Има множество награди за творби: втора награда на в. „Учителско дело” ((968 г.), международна награда на в. „Крокодил” (Москва, 1983 г.), първа награда от конкурс за хумористична миниатюра на в-к „Септемврийска победа” (Плевен, 1994 г.).
Винаги усмихнат, той често си повтаряше: „На човек му омръзва всичко, но не и смеха”. Булев е богат на душа, но не и на джоб, защото постоянно се раздава къде ли не, на кого ли не и във всяка усмихната форма.
Например, той е един от основателите на оперетата към читалище „Г. Димитров” (сега „Съгласие”) и изпълнител на главните роли в оперетните спектакли „Царицата на чардаша”, „Волният вятър”, „Аршин Малалан” и др. Актьор в Сатиричния театър към читалище „Г. Димитров”.
Особено съм горда, че в писмена форма - в три сборника, се срещнах с Николай Булев. През 1983 г., в литературния сборник „Устреми” - издание на Окръжния дом на учителя; през 1987 г. в сборника „Наши творци”; през 1986 г. в хумористичния сборник „Дружески смях”, издание на Окръжния и Общинския съвет за духовно развитие и Обществото на плевенските хумористи. Съставители на този сборник са Любен Христов и Кръстьо Марков.
В сборника са поместени освен наши материали, също и творби на хумористи и сатирици от побратимения Ростов на Дон.
Творците в този сборник са адресирали, според думите на Малин Решовски, своите стрели към цветята на злото - лицемерието, кариеризма, мързела, нехайството, лъжеморала и прочие обществени и лични недъзи.
Най-весели спомени имам от срещите ни с Николай Булев при трудещите се от различни предприятия в града около 1 април, организирани от Любен Христов.
Четяхме свои хумористични материали, заедно с Кръстьо Марков, Виолета Аврамова, Бебо Домусчиев, Цветан Розов, Стефан Моллов, Динчо Христов и др. плевенски хумористи. С хумора си внасяхме свежа струя в живота на трудещите се, чиито аплодисменти топлеха сърцата ни.
Почти всеки път, когато пътувам с асансьор, внимавам с кого се изкачвам и слизам и колко лица сме, защото, по думите на Булев, ако заседне асансьорът значи, че между нас някой е двуличник. Не дай си Боже, да са повече двуличниците, току-виж сме полетели към отвъдното.
Написах тези думи като светъл спомен за колегата по перо Николай Булев и за слава на Създателя, който ни вдъхновява да творим.
——————————
Използвана литература: „Територия на духа”, Димитър Василев, 2007 г., стр. 29; „Дружески смях” 1986 г., стр. 95; „Плевен се смее”, 2004 г.
