ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ…
Искам да предупредя всеки, който ще ме упрекне в носталгия. Не е носталгия. Само спомен по една българска приказка, която обикновено започва така: „Имало едно време”…
Имало едно време една страна. Казвала се България. В нея живели около девет милиона жители. Тя имала армия. Децата й ходели в детски градини, в училища, отивали в казарма.
Родителите им работели в над три хиляди заводи и предприятия… После един адвокат временно бил президент и затворил фабриката за илюзии… Затворили фабриката.
Но илюзиите останали. И досега илюзии бродят из земята българска… Илюзии, че имаме икономика, стопанство, справедливост, образование и здравеопазване, култура и социална политика…
Тогава имало земеделие, животновъдство, свинеферми, птицеферми и много овце… Овце и сега се намират тук-там, но преобладават лъжливи овчарчета във властта и политиката…
Морето било за всички, нямало частни брегове и сараи… Планините били чисти и проходими. Язовирите не заливали села, градове, улици, коли и хора…
Млякото било истинско, сиренето и кашкавалът - без добавки и палмово масло …
Зеленчуците и плодовете също били истински, пестицидите - по-малко… И не внасяли от Европа и света всички останали боклуци на втора употреба…
По кофите със смет не обикаляли клошари и гладни българи…
В училищата и болниците не биели учители и медици.
Нямало ни наркомани, ни проституция… А хората още не знаели какво е това мутра и мафиот… Не знаели смисъла на думата ренегат… Не били чували и понятието електорат, нито разбирали, че има Терминал едно и Терминал две. Учели тук и тук работели, а не отивали да се трудят и слугинстват по чужбина…
Имало едно време…
И дошло ново, друго време, в което много неща вече не били същите… Само същите останали песните, филмите от онова време. И спомените, които не са носталгия, а само приказка в минало свършено време.
