Иван Есенски

Има книги, които завършват определен писателски кръг, книги - поанти; има и книги, които обобщават определени отрязъци време и стават нарицателно име на същото това време; има книги, които се превръщат в знаково постижение на писателя и намират широк резонанс в общественото съзнание.

Понякога този отзвук по принципа на синекдохата припокрива личното писателско поле, носещо атмосферата на родния край, имената на любими хора, на спътници и разпътници в живота му.

Верен на своя изобразителен усет, Мюмюн Тахир и в новия си роман „Възел” посвещава вдъхновението си на своя роден край - Източните Родопи, които в негово лице се сдобиват с проникновен, обективен и сърдечен летописец.

Героите му се движат, реализират и действат в обетованото пространство на родната земя, където се преплитат четирите човешки времена.

Всяко от тях е обагрено от призивите на делника, от надеждите, чувствата и постъпките на героите, които и в екстремалните условия на връхлитащото безвремие успяват да отстоят вярата и достойнството си.

Експресивен, динамичен и увлекателен е езикът на тази дъхава книга, създадена с обич и разбиране на човека - единствената вечност в тоя ефирен свят.