Лъчезар Лазаров

Ела, Христе, до мойто грешно тяло
и с Твоята неземна благодат
Ти очисти го, обнови го цяло,
та бурите на страстите да спрат!

Аз чакам Те и бавно осъзнавам,
че Ти Си най-добрият ми другар;
съдбата Ти - съдба човешка става,
а жертвата Ти - тя за нас е дар.

И в Рая носиш пет кървящи рани,
от тях за нас проливаш Свойта кръв!
А ние в Твойто име сме събрани
и Ти Си посред нас - божествен, пръв.

Ела, Христе, и мойто грешно тяло
с десницата си нежна изцери!
Макар и недостоен, но умит, във бяло,
ще чакам аз Жениха призори.