МУШКАТО
Днес ще си пресадя мушкатото. Отдавна му е време. Другите вече си прибраха саксиите от общото стълбище. Останаха моите като безпризорни. Но аз не съм ги изоставила, милите. От дългото зимно стоене на полутъмно те са станали бледи и цигуляви. Защото все пак са получавали по малко вода. Колкото да не умрат. Но не са имали слънце и въздух, та да дишат с пълни пори и - щях да кажа да живеят по човешки. Добре де, по цветарски.
Моите цветя са оцелявали. С малко вода, с малко въздух, с малко светлина. Така се оцелява, с екзистенц минимума. Някои го наричат праг. Долен, разбира се. Горният праг също може да е за оцеляване, но на друг вид.
Ще подредя саксиите на балкона. На долния балкон в дясно Мими Воденичарова вече е подредила своите, нови и лъскави. Тя цялата е нова и лъскава. Появи се един прекрасен ден, когато за обща изненада Рафаилови си продадоха апартамента. И се втурна Мими в ролята на руса фурия. Разпартушини всички в дома, на който завиждахме за подредбата. Свали и прати на бунището добре поддържаната и редовно боядисвана дограма. Включително нищо неподозиращите вътрешни врати. Една сутрин за всеобщ потрес направи на сол остъкляването на балкона. Другите остъкляват, тя наопаки. И зашушукахме във входа - тая баровка като я бие толкова парата, защо не си е купила жилище в някоя от новите сгради с куличка отгоре и там да се вихри на воля. Рафаилов все си намираше работа да намине наоколо, вдигаше влажни очи към доскорошния си дом и на нашите подмятания ядно отвръщаше:
- Тая фризьорка какво още ще потроши!
Каква е по професия Мими, ние още не знаем. Но както надроби балконското остъкляване, русата феерия облече розов пенюар, облегна се на перилата и пусна едно победоносно облаче от марковата си цигара. След което започна да реди саксии с цветя.
Ама какви цветя нареди Мими Воденичарова! Нови,
модерни. И какви имена имат само! Обзалагам се, че онова там с тъмнозелените листа и ярките червени цветове е импатиенс. Въпреки побългарената транскрипция, за назнайващите френски е ясно, че това ще рече нетърпение. До него Мими е турила лизимахия. На лизимахията листетата й са дребни, а цветчетата дребни и жълти. Но - лизимахия!
А не като моето мушкато. Обаче това е положението. Мушкато си имам, то ми е грижата. Чупя върховете и ги мушкам в новата пръст. Притискам силно пръстта около стъбълцето, иначе ще изгние. Не помня в коя саксия какъв цвят е било, както дойде. Но съседката, която винаги знае всичко за всички, явно и това знае и предната вечер е окършила предварително набелязаното. Това да й е радостта. Поливам и галя с поглед моите стръкчета мушкато. Те отпърво ще се стреснат от принудата да си пуснат корени. Нямат избор, ако искат да оживеят. Ще стоят така известно време, замрели и заслушани в собствените си жизнени сокове. Аз ще следя най-зорко онези, артисали от набега на комшийката пъргавелка.
Нали сте забелязали, че именно така се получава - нещо да ти домилее, след като загубиш. Независимо дали става дума за откраднат фикус или за изменил ти приятел. Преди години гледах фикус - ето на, пуста традиционалистка не взема да завъдя нещо по-така, ами фикус! Расте си той един хубав, с лъскави тлъсти листа, но по едно време ми писна да ми се вписва в гледката до прозореца. И го натирих на стълбището. Веднъж тръгвам да излизам, асансьорът се докандилква отдолу, отварям врата и що да видя - вътре моя фикус! Натиснала съм копчето преди крадецът да е успял да го свали от асансьора. Че както ми домиля онзи ми ти фикус, елате да видите как и до ден днешен обрамчва прозореца ми.
Постепенно стръкчетата мушкато ще се окопитят, ще тръгнат първите нови резедави листенца. Значи са се вкоренили добре. От тук нататък следва поливане, слънце, цъфтеж - цяло лято. Ще се нареди гъстото алено до бялото. Бялото до захарно-розовото. После бананово-розовото. До него вятърничавото червено, чиито цветове са редки и се стелят по балкона, но то пък бомбардира цвят след цвят. Занесла съм се по едно цикламено сакъсче с бели ивици, като не ям банички една седмица, ще си го купя от цветарницата. С риск да заприличам на нашата шпионкосъседка, падне ли ми някъде на открито ще си отцепя клонка. Ще се прихване сто на сто, от ръцете ми струи някаква любов, никакво растение не може да й устои.
Веднъж една колежка ми изплака: и цвете не мога да завъдя, не стига че съм бездетна! Изплака ми в края на едно летуване, където безспир се беше перчила със запазената си фигура. Ни раждала, ни кърмила, ни сомнамбульосвала край бебешка люлка, тя рецензираше ехидна на коя бюстът увиснал, на коя дупето увехнало, на коя косата клечкосала. Мъжете се увъртаха около нея, подхилкваха се на убийствените й ужилвания , ухажваха я скрито, после открито гушваха жените и децата си.
На мен всичко ми се въди. Но тримата ми хубосника се запиляха по света, баща им се качи да играе табла със Свети Петър, а аз изливам цялата ми останала душа върху клетото ми мушкато. Ще взема да опитам да отгледам слънчоглед. Или както там е на научното му име. То така са го отглеждали отначало, като цвете. Маслодайният е с голяма пита и малки листенца. Цветето - обратно. Не знам по какъв повод на едно място в дневника си, водя го отскоро, съм изповядвала следната собствена мъдрост : “И слънчогледът се отвръща от слънцето, когато си налее питата”. Подарих за премиерата на един колега икебана със слънчоглед - той си знае защо.
Ако щете вярвайте, но на мястото на кипрата сграда с модерни огледални стъкла на ъгъла отсреща дълго време имаше скромна къща с двор. Още тогава, когато всички бяхме равни и само тук-таме някой по-равен, на съседа не му стигаше двора, изораваше тротоара и засяваше с царевица и два-три стръка слънчоглед за цвят. Сега като изляза на неостъкления си балкон, гледам право в селенията на тази фамилия, доразвила докрай стремежа си към неравенството. Опа-ла… да не би нашата нова съвходничка Мими да има жизнен интерес именно към тази гледка, та така задъхано разбишка набързо купения апартамент на Рафаилови и нежно настани на балкона своя импатиенс и розовия си пенюар?…
И дамата на телевизионния екран е в елегантен розов костюм. Съпругът й също е елегантен с една от онези значки висулки на мястото на възела на липсващата вратовръзка - може и да си има име тази джаджа, но не си спомням. С пълни усти, бели зъби и двамата с доста годинки на гърбините си. Дошли са в България по бизнес, разбира се. Не забелязах милионерите да изрекат някое изречение, в което да липсват думите пари и бизнес. Тя е от онези със съвършено запазените фигури, той е имал два брака и готови деца, когато са се оженили, на някои въпроси за дългия им съвместен живот не помнят точния отговор, но отлично помнят кой колко е притежавал поотделно и как хитро го е включил в общия брачен договор…
И изведнъж нещо неочаквано. “Най-важното е сутрин за намериш сили и мотив да станеш от леглото” - казва Хелън. Боже, тая жена ако сега цедне две сълзи, наистина ще повярвам, че богатите също плачат…
На друг телевизионен канал си говорят за здравето. Обажда се зрителка и се оплаква : Започнах много да забравям, забравям имена и дати, забравям си намеренията и обещанията, харесала съм цветето на комшийката, но не си спомням даже то как се казваше, за да си поискам коренче. Да не е мушкато? - шегува се водещата, явно мой човек е остроумната чаровница. Аз ли не знам, че мушкатото е нещо, което не може да бъде забравено. Вечно е там някъде на перваза на една далечна свидна къща. Непретенциозно, тихо, всеобемащо и издържливо. Всеотдайно. И да го загърбя за известно време, няма да ме предаде. Импатиенсът ще се изчерпа, лизимахията ще клюмне, слънчогледът ще си налее питата, а то, милото, ще дочака моите ръце да му влеят малко влага и с благодарност ще мия върне, преобразуване на топъл цвят.
Само трябва от време на време да чистиш изгорелите листа, да кършиш изсъхналите цветове, за да се отваря място за нови. Отначало едвам се забелязват, постепенно нарастват, но стоят с наведени главички и се крият в шумата, после изпружват дръжчици и пръсват многобройните си пъпки в една обща красива цветна топка.
Излизам на балкона да разкърша схванатите си рамене. На долния вдясно светулка цигара. Хлип ли чух или така ми се стори. И тая милионерка Хелън не ми излиза от главата. Не знаела бедната, защо трябва да се надигне човек сутрин от леглото…
Абе, жени, да взема да ви дам по един стрък от най-хубавото си мушкато!
