Ники Комедвенска

Още от древни времена най-първият, най-естественият стремеж на човека е бил да разкаже за себе си. Отначало с несръчни рисунки по грапавите стени на пещерите, след това с песен и накрая със слово.

Тази книга няма претенциите за висока поезия, тя просто иска да разкаже един човешки живот, да остави следата, която да осмисли самото ни съществуване. „Мисля, следователно съществувам”, е казал Декарт. Чувствам, следователно съм жив, бих добавила аз.

А как най-простичко и съвършено можем да разкажем за чувствата си, за болките и радостите, които изпълват дните ни от началото до самия предел? Само с поезия.

Тя носи оня първичен заряд на словото, вплетен в генетичния код на живота. Тя има силата да преодолее законите на времето и да остави оная следа от човека, към която той така несъзнателно, но неистово се стреми.

И ето ти, страннико, който ще разгърнеш страниците на тази книга, съвсем случайно, или пък не, ще намериш и себе си в нея.

Защото колкото и да ни боли, колкото и да ни е хубаво, човекът все още задава едни и същи въпроси и им отговаря приблизително по един и същ начин. Така, както пита и търси отговорите Яна Шанова в „Неизплакано щастие”.

Да, животът е приказка, но истинските приказки не са забавни и повечето пъти нямат щастлив край. В тях принцесите са уморени, сърдити и недообичани. Но винаги съхранили една последна надежда за щастливото случване.

То може и да не дойде никога. Нека! Те пак ще продължат напред - събрали последните остатъци от наранената си женска гордост, преглътнали сълзите, бивши любими и истински жени.

Няма да е честно, ако кажа, че темата за любовта е разгледана тук под нов и съвсем непознат досега ъгъл - напротив. Любовта и тук е неслучена, но желана.

Но честно разказана, без излишни драми, тя вече е само на лирическата героиня в поезията на Яна Шанова.

Разбира се, присъства и темата за краткостта на човешкия живот - макар и епизодично, но пък с красива образност.

Признавам, че точно това стихотворение ми звучи особено привлекателно. Може би защото в тази наша временност се състои цялото очарование на живота. Или в нещо друго…

Но ето че и аз, страннико, намерих нещо за себе си в страниците на едно „Неизплакано щастие”. Сигурна съм, че и ти ще се преоткриеш - в търсенето на любовта, в забързаното ежедневие, в драскотината по душата на времето, която остава след нас.

Тик-так!