75 години от рождението на Веселин Чернялски

Георги Стойков

Моята възхита от стиховете на Веселин Чернялски е отколешна. Без да подценявам постигнатото от другите поети в нашия плевенски многогласен хор, ще отбележа, че неговите творби имат свой аромат и свое дихание.

Те изпълват простора с ранна пролетна преснина и зареждат духа с есенна зрелост.

Винаги, когато се докосна до тях (а това става вече в продължение на няколко десетилетия), асоциацията извиква пред погледа ми училищната класна стая: на чиновете първокласници с отворени до дъно големи и умни очи, а пред черната дъска - млад, красив учител реди приказки чудни за далечни страни с пълноводни реки и високи планини, за смайващи песни на птици и святи хора с ореоли.

С какво ме пленяваха и пленяват стиховете на Веселин Чернялски? Моите доводи са прости и кратки, а защитата им не задължава с нищо днешния читател.

Тези стихове са честни и чисти като изповед. А какво беше изповед - ще попитате?

Спомням си мъдрите слова на свещеник Ангел от родното ми Дерманци:
- Изповед, млади човече, е пълно признание на грях, сторен волно или неволно.

И си мисля, какви ли грехове е сторило селското момче от Горталово, дългогодишният учител Веселин Чернялски, та така съдбовно ни се изповядва. Нали сам признава:

До черната дъска така си мина
без фойерверки земният ми дял.
Забързан между неспокойни чинове -
сред пролетни вълшебства съм вървял.

Пари не припечелих, но си мисля -
утехата завидна ми остана,
че цял живот на поривите чисти,
към бъдното, криле за полет давах.

Това е Даскалска чистота! Даскалска изповед, като на ония някогашни даскали, дето изровиха от пепелта на забравата изчезващото ни под дълговечното робство племе и го възродиха. С какво? С песни! С поезия!

И макар като мен да угасне
след години стихът ми неписан,
пак ще бъда щастлив, че била си
ти на дните ми участ и смисъл.

Радвам се, че Веско е тръгнал към днешните си читатели с прана риза, както тръгваха някога селяните към най-българските празници в родните села - селските сборове - на Петровден ли, на Богородица ли, или на Свети Николай Чудотворец.

А може би, както отиваха към бесилката нашите закрилници - “Ризата да ми се белее и перчемът ми да се ветрее”.

Да запомним поета с този символ, защото в днешния ден, ах, как много, как съдбовно ни липсват примерите за хората с изпрани ризи и горди съвести.

19 декември 2014 г.

PS: Веселин Чернялски ни напусна през 2020 година, малко преди да навърши своите 75 години! Светла да е паметта му!