Христо Ясенов

***
Ведър ден отново ще изгрее,
празен шум скръбта ще заглуши,
ала твоя спомен ще живее
в нашите разплакани души,

че в съня на твоя блян сиротен
ти живя бездомно отчужден,
ти живя безропотно-самотен -
верен син на утрешния ден.

Верен син на светлите скрижали,
твоя дух ни слънце завеща,
твоя дух в сърцата ни запали
пламъка на звездна красота.

И сега, пред тоя светъл спомен,
спомен друг ни тегне нежелан,
затова, че ти бе обездомен,
затова, че ти бе поруган.

———————

Стихотворението на Ясенов е рецитирано на специално утро в чест на Пенчо Славейков в София на 3 юни 1912 г.