Лъчезар Лазаров

СПОМЕНИ

Валяха тъжно есенни листа -
студени, мъртви, бледи, пожълтели.
По тях със плахи стъпки есента
допяваше последните си трели.

Със вятъра, неволно подранил,
в тополите намерил своя пристан
и аз ще тръгна, пориви стаил
и някакви копнежи детски-чисти.

И край реката, дето с часове
понякога стоял съм в нея вгледан,
ще се изгубят  старите ми светове
и ще изтлеят спомените бледи.

О, тези спомени! Като река влекат
и болест неусетно в мен израства…
И да изгарят мойта грешна плът
над мене няма те да властват!

ЗАКЪСНЯЛА МЪСТ

О, колко много подранила злоба,
о, колко много закъсняла мъст.
Едни продават на баща ми гроба,
едни ограбват твоя честен кръст.
Евтим Евтимов

С красиви думи вечно те зовяха
и слагаха те близо до сърцето.
Българийо, за тебе песни пяха -
за равнините, Пирин и морето.

За Аспарух, Паисий, Левски, Ботев…
За черно робство и за бели кости.
За черквата Баташка и за онзи орех,
дето не ще да се разлисти още.

Възпяха смело небесата ти безкрайни,
звездите, месецът, гората;
древни времена, старинни тайни,
които спят в земята ти богата…

И всеки камък беше собствен, скъп.
И всеки клон превръщаше се в сянка.
…мъжете чернозема ти орат
и там блажено се унасят в дрямка.

А днес, Родино, учат ни без срам,
че робството било ти леко,
че не познаваш турски ятаган,
че туй било отдавна и далеко?!

Смъмри ги люто, о, Родино свята!
Онези с безразсъдния брътвеж
с бетон покриха ти снагата,
продадоха история, език, копнеж.

И днес продават на баща ми гроба,
на дядо ми училището свято.
И днес стои си старата прокоба,
че няма нищо ново на земята.

ВСЕ ОЩЕ

Уморих се да имам надежда,
но едва ли да пиша ще спра.
Все по-често главата си свеждам
и жадувам за дума добра.

Пред земята сме всичките равни,
а пред Бога сме грешни - уви.
Прах са земните пътища славни,
суета е животът дори.

Но какво пък. В земята загледан
по-спокойно ще крача напред.
Днес добре е да бъда последен,
тъй по-лесно ще бъда поет.

МИГ ОТ ВЕЧЕРТА

Тишината на множество капки,
с плач притихнал, отронва дъжда.
Тези мигове, толкова кратки
са познати на мойта душа.

В селска вечер, единствено скрити,
с аромата на  скромна трева
те през тъмни баири долитат
и се спират пред мойта врата.

Аз ги срещам с очакване тихо
и изпращам по първи зори;
те в съня ми се нежно стаиха
и живеят във моите дни.

Тишината на множество капки,
с плач притихнал,  отронва дъжда.
Тези мигове, толкова сладки
сам за себе си ще задържа.

ДИВИТЕ КОНЕ

И този спомен дълго ще ме мъчи!
И пак ще падат есенни листа.
И пак в гората ще избликне ручей,
и нейде ще потъне във пръстта.

И там в леса, сред буките вековни
копита ще отекват призори.
Вода ще пият, сред треви отровни,
Кончета - притихнали, добри.

А после ще препускат безутешни,
за да забравят своите чеда -
нозете им сега почиват, снежни,
и не оставят никаква следа.

Глави навели в ниската тревица
покорно ще пасат отново там,
където вълци  кончетата-мъченици
оставиха под белия саван.

Големите очи ще гледат тъжни,
до онзи извор морни ще пръхтят.
И кончетата, със крачета нежни,
стадата си напролет ще броят.

ТВОРЕНИЕ

Ти виждал ли си неща по-красиво
от пурпурния залез в тиха вечер,
където границата тънка се извива
на хоризонта - бляскав и далечен.

И после, щом над всичко се разлее
небесната магия на луната
и дълго, дълго в небесата тлее
звездната жарава непозната;

тогава лумват и в сърцето също
огньове тихи, пламенни, красиви -
летят до небесата и се връщат.
Душата ми от стихове прелива.

О, свят - творение на Бога -
необуздан, безкраен, неизречен!
От мене литва всякаква тревога,
щом осъзная: твой венец съм вечен!

БЯГ

Колко често забравям за Бога,
улисан в житейска шетня,
тръпнещ  от много тревоги,
превръщайки в хаос деня.

И литва надеждата свята,
прокудена с думи, с ръце;
висока цена са благата,
а жертвата - мойто сърце.

Тогава се спирам при Бога
улисан, задъхан, смутен;
в гърдите само с тревога,
с ръце, оковани във плен.

По устните - тиха молитва.
Спечелих от тази война!
Но не щом битката кипна,
а щом реших  да я спра.

ЗДРАВЕЦ

Искам да съм дъхав здравец
в крайнината нацъфтял,
с обич да дарявам здраве
с цветове червен и бял.

И когато ме настъпят
силно, грубо и без жал,
с аромат да ги окъпя
с цветове червен и бял.

И кога порои, бури
завлекат ме с черна кал
моят корен да събуди
в мен цветец - червен и бял.

Моят корен помни много,
всичко земно съм видял
и през юни просто мога
да цъфтя червен и бял.

И когато някой мине,
скрил във себе си печал,
вдъхновен от мойто име
да цъфти червен и бял.

***

Аз чувам как земята се върти
и виждам как звездиците бледнеят!
В едно със този крехък свят, уви,
все някога самотно ще изтлея.

Но моята душа ще търси брод
към онзи свят, към вечността, където
ще срещна моя Свят и Силен Бог
и вечна радост ще блести в сърцето!