Мариела Конова

ЧУДО

Усмихна се под коледната шапка
клошарят над контейнера с боклук
и се забърза с празнична походка,
без да усеща мръзнещия студ.

Представих си препълнени трапези
и коледни елхи, и много смях.
Навярно той е бил един от тези,
които са празнували край тях.

Сега е сам и може би самотен
в забързания свят на този ден.
Щастлив ли е - бездомен, безработен?
Усмихва се на себе си? На мен?

А може би чрез коледната шапка
светът го е дарил със доброта -
безплатна, непонятна. Необятна.
По Коледа се случват чудеса.

НАЙ-СВЕТЛАТА КЪЩА

В памет на баба

Тишината от старата къща
ще я нося във себе си винаги
и във мислите пак ще се връщам,
и не ще я забравя с годините.

Дворът, пълен с цветя и спокойствие,
хризантеми, парички, кокичета,
ще остане завинаги мой
в този спомен желан и обичан.

Ти - приседнала, чакаща, истинска,
ще си с нас и ще бъдем щастливи.
Както винаги ще си усмихната,
а очите ти - мълчаливи.

Ще разказваш, а ние ще слушаме -
вместо приказка - за живота си,
озарени, по детски сгушени,
непораснали и неопитни.

А реката - реална и бързаща -
като времето ще изтича
към гнездото със новите щъркели,
към лехата с онези кокичета…

Ще остане завинаги същата -
с калдъръма, с герана, с чимширите
в паметта ми - най-светлата къща.
Ти ни чакай, за да се видим.

РОЖДЕСТВО

Рождество е! И светът е бял.
От снега и мислите ни свети.
Не е важно колко си живял,
а защо си се родил, поете!
Рождество е! И светът е нов.
Греят ослепително елхите.
Подарявам своята любов
на едно врабче и на звездите.
Рождество е! Нека сме добри.
Трябва да сме щедри и щастливи.
Думите горят като свещи
и покълва семето на нивата.

ОПОРА

Стрелките на часовника се движат,
но времето е спряло вътре в нас,
а думите реални и невидими,
превръщат се в опора и в компас.

Даряват ни с надежда и със вяра,
с утеха, доброта на слънчев бряг,
защото са създадени за хората
и всеки миг превръщат в нов и благ.

Стрелките на часовника се движат,
след всеки залез идва изгрев нов.
По-важното е, че сега сме живи
и носим вътре в себе си любов.

УТРЕ

Ще се събудим по-добри от вчера,
защото преоткрихме сетивата си!
Потърсихме във себе си доверие -
да го дарим дори на непознатия.

От залъка подадохме на ближния,
за да усетим истински вкуса му.
Затворихме вратите си, но виждахме
и състраданието, и страха ни.

Доказахме, че можем да обичаме.
Преоценихме скъпите си вещи.
С детето в нас отново си приличаме -
по-романтични и по-малко грешни.