ДЯЛ ОТ ИЗБОРА
Тази сутрин Симо Тонев се събуди в добро настроение. Вчера бе завършил новата си картина, а имаше идеи и за още няколко. Сякаш беше забравил за постоянните си болежки. В главата му се въртеше една песен от популярна българска рок-група. Когато жена му най-после се появи в кухнята, където Симо се бе изолирал, за да не смущава съня на благоверната си със своето хъркане и за да бъде по-близо до хладилника, той ? пусна на лаптопа си тази песен. По средата на песента го обзе внезапен прилив на любов към жена му и реши да й направи комплимент, но тя го отряза с думите:
- Остави ме да я слушам!
Симо се сви като охлюв в черупката си, а жена му, след като изслуша песента, го подхвана:
- Стига си се излежавал! Отивай да работиш!
- Нека да си изпия кафето и отивам в ателието.
- Какво ателие, бе! Пак се измъкваш! Чуваш ли какво ти казах? Отивай някъде да работиш, да изкараш някой лев!
Симо Тонев бе художник и то сравнително известен, поне в регионален мащаб. Негови картини красяха галерии в страната, пък даже и в чужбина. До преди няколко години преподаваше живопис в местния филиал на столичен университет и имаше постоянен доход, участия в национални изложби, международни пленери, откупки. А сега беше вече пенсионер и разчиташе на благоволението на някой новобогаташ да му поръча или да откупи картина. Да не говорим за разходите за бои, четки, платна, рамки. Жена му беше двадесетина години по-млада от него и си искаше своето, пък и синът им беше студент. Какво друго да работи, като цял живот само с рисуване се беше занимавал?!! Но върви се разправяй с жена!
Симо имаше приятел свещеник. Преди години беше стенописвал храма, в който той служеше и се сприятелиха. Свещеникът имаше отношение към изобразителното изкуство. Самият той няколко години подред беше кандидатствал безуспешно в Художествената академия и накрая беше се насочил към друга академия - Духовната. С него Симо свободно си говореше за именити художници. Отец Стилиян, така се казваше свещеникът, беше изчел цялата поредица на Анри Перюшо за импресионистите, познаваше и съвременната живопис. Беше му показвал и свои ескизи от младежко време, в които си личеше, че е имал талант.
- Отче, мога ли да ти задам един въпрос? - попита Симо свещеника, след като седнаха в кафенето в близост до храма.
- Да, разбира се.
- Жената ближен ли е на мъжа?
- Странен въпрос. Защо питаш? Ближен ни е всеки човек, и най-вече този, който се нуждае от нашата помощ и подкрепа. И в този смисъл жената е наш ближен, защото тя е немощен съсъд и има нужда от опора и подкрепа.
- Знаех си, че така ще ми отговориш. Питам те като приятел. Не си на амвона в момента и не говориш пред твоите миряни.
- Проблеми с жена си ли имаш? - попита на свой ред отец Стилиян.
- Кой ли мъж няма проблеми с жена си? Сигурно и ти имаш, но си траеш.
Отец Стилиян замълча и отпи глътка от кафето си.
- Какво е изкуството според теб, отче? Призвание, служение, работа? Жена ми ме праща да работя, да изкарвам пари, за нея това, че прекарвам почти по цял ден в ателието е безцелно убиване на времето. Цял живот с рисуване съм си изхранвал прехраната. Какво да правя - да стана пазач на някой обект ли или да прося пред храма? Докато те чаках отвън да свършиш службата, видях какви пари изкарва, която проси пред храма. Навярно жена ми ще е доволна, ако заема мястото й.
Отец Стилиян въздъхна:
- Какво очакваш от мен? Знаеш, че избягвам да давам съвети.
- Ще ми кажеш, че имам свобода на избор, нали?
- Ами, да. Да следваш пътя, който си избрал!
- И да търпя жена си?
- Ти го каза, но това е дял от избора ти. Пък и на нея, може би, не й е лесно с теб, но пък ти си бил нейният избор.
