Иван Енчев

„…и звънът, и звънът на големия стенен часовник
сякаш тежките стъпки на близката смърт.”
/Болница/ Атанас Далчев

Нощта бе една автострада без никакъв знак за отбивка,
без никаква лампа попътна, без никакъв лъч за усмивка…
- - -
Коварна е таз магистрала - и тъмна, и страшно нелепа -
внезапно влетяла към мене със мрак да почерни и срине
разумния ред на живота.
В тунел непрогледен слепея - в най-кривата писта витая
и сякаш духът ми сънува мъгляви горещи миражи
из облак студена безплътност.
Не виждам живота си буден - най-бързата бяла линейка,
летяща с криле от надежда и движеща моята драма
към край с неизвестна развръзка.
Не гледам - по-сляп от съдбата, която вещае на сляпо!
Нехая за пътните знаци към всички възможни посоки
за леки сполуки и радост.
Немея - часовник с камбанка, заглъхнал на гара транзитна.
Не питам дали съм наказан за някакви грешки със тази
почти смъртоносна присъда.
Не чувам безсрамния тропот на хорския бяг за богатства.
И може би тихо се връщам сред лунните вечери детски
да слушам как пеят щурчета.
И може би припкам далече, подгонен от вечната жажда
за дълъг живот на земята, за щурм на доброто над злото,
за вяра, надежда и обич?
Навсякъде диря и будя Зорницата в мрака из себе си! -
Светът е миниран от дяволи. Дори да съм благ като ангел,
пак някой би гръмнал сърцето ми…
- - -
Във болница, леден изохках, от лекар събуден в леглото.
Животът - часовник с махало, размаха ми пръст отвисоко.

2021