ДЪРВАРИ
Вашата безименна секира
ще повали сетното дърво,
аз познавам вашия живот
и скръбта ви трепетна разбирам.
Утре ще разплиснат дървесата
ясни капки утринна роса
и от тия ведри небеса
светъл ангел Бог ще ви изпрати.
А росата, светла и лазурна,
то ще бъдат вашите сълзи,
над небето пак ще пропълзи
тъмен облак, с много тъмна буря.
Вий сте тъмни, тъмни и без име,
и не мисли никой днес за вас,
но пък вие имате това,
дето малко в тоя свят го имат.
——————————
сп. „Завети”, бр. 3, 1938 г.
