ЗЛАТА
На границата на добралъжкото землище с нареченското се намира малка седловина - поляна, обрасла наоколо с дъб, габър и леска. На долния й край се издига височинка, приличаща отдалече на могила, която малцина стари хора знаят, че се нарича Абдулахова могила. Името на местността е свързано с една кървава разплата, станала в Добралък по време на робството, заради хубавата мома Злата.
По онова време едната махала в село - Попоската беше българска, а другата оттатък Бърце - турска. Абдулах и Хасан, двамата синове на селските първенци - ходжата и мухтара, бяха големи хайти. Не само, че крадяха овце от стадата на християните, но и почнаха да задирят първата хубавица в село - Злата. Те похотливо въздишаха след нея:
- Резил ще е за нас, ако оставим Злата неразмомена.
Ведно с името й, господ беше надарил Злата и със златна хубост. Имаше кръшна и стройна снага. Смолистите й черни коси бяха вплетени в две дълги плитки. Лицето й с цвят на цъфнал гюл, а зелените й очи искряха меко и омайваха ергените. Щом заговореше от устата й сякаш мед капеше. Ама много хубаво, не е за хубаво!
Абдулах и Хасан започнаха често да я задирят. Пресрещаха я по пътищата и на Поповската чешма. Казваха й:
- Избери един от нас и се ожени за него.
Злата спря да излиза от къщи, но те започнаха да идват у тях. Караха я да ги черпи с ракия и гощава с пържени яйца. От ден на ден ставаха все по-безочливи. Започнаха да додяват на Злата с похотливите си мераци. Всичко ставаше пред очите на цялото село, но никой не смееше да им се опъне. Бащите им вместо да ги озаптят, доволно протриваха ръце и сърбаха кафе.
Злата с нетърпение дочака неделния ден, когато брат й Костадин се върна от овцете. Заоплаква му се:
- Додея ми се тоя тормоз от Абдулах и Хасан. Причакват ме по пътя и в нас почнаха да идват. Задяват се с мене и ме карат да избера един от тях.
Мъжественото, обжарено от слънце и вятър лице на Костадин потъмня. Едрите му и силни ръце се свиха в юмруци. В зелените му очи просветна стоманен блясък:
- Сестро, потърпи още малко, ще им видя сметката и на двамата!
Костадин остави овцете на брат си Иван и замина за Тъмръш, при Ахмед ага, помощ да търси. Знаеше, че Агата е безмилостен към погазилите женската чест, независимо дали са християни или мюсюлмани. Ахмед ага изслуша Костадин за постъпките на двамата турски синове и му рече:
- Намери сгода и затрий двамата хаймани! Гледай само да не разлаеш селските кучета.
Костадин се прибра в село. След като имаше думата на Тъмръшлията, посъветва сестра си как да подмами двамата мераклии.
Още на следващия ден Злата се премени и нагизди като за сватба. На три пъти ходи да налее бакърите с вода от Попоската чешма, докато Абдулах и Хасан не я срещнаха на пътя. Злата се спря с кобилица на рамо, усмихна се насреща им и първа ги заговори:
- Довечера ще ви чакам у нас. Ще ви кажа кой от двамата съм харесала. Гледайте по тъмно да дойдете, не ща хорски приказки. Ще направим и годеж по нашенски.
Същата вечер се върнаха от кошарата в Студиница двамата й братя Костадин и Иван. Къщата им беше на долния край на селото и двамата се промъкнаха незабелязано.
След малко Абдулах и Хасан потропаха на залостената порта. Злата изчака братята й да се скрият в двата големи долапа, грабнали в ръцете си по една брадва и тръгна да отвори портата.
Щом двамата турци влязоха в голямата стая, тя любезно ги подкани:
- Седнете да похапнете и пийнете, докато чакам и братята ми да дойдат - благословия да ми дадат.
Седнаха на шарените възглавници, около софрата. Злата подучена от братята си им рече:
- Махнете ножовете от силяхлъците да не се сбиете като ви кажа кого от вас съм харесала.
Двамата разпасаха силяхлъците. Подадоха ги на Злата. Тя ги занесе в другата стая.
Принесе им топла баница. Направи в джезвето и греяна ракия. Напълни филджаните. Подканяше ги по-често да пият от тях и веднага доливаше. Завъртя хубаво главите им с греяна ракия.
Докато се усетят, Златините братя като стрели изскочиха от долапите. Замахнаха с брадвите и ги съсякоха. Грабнаха мъртвите и окървавени тела и ги натовариха на оседланото муле в обора.
Поръчаха на Злата да измие пода и заличи кървавите следи. След това поведоха мулето към местността Патърски.
Тъкмо поеха по нанагорнището над дерето и мулето се подплаши от товара. Костадин изпусна повода и то побягна обратно към село. Братята затичаха след него. Настигнаха го в турската махала. За късмет никой не ги видя. Поведоха отново мулето към нареченското землище.
По каменливата пътека още на два пъти то се изплаши, навярно от кръвта на убитите. Иван стискаше здраво повода на мулето, а Костадин на бледата лунна светлина обръщаше окървавените камъни, за да заличи следите. След час - два пристигнаха на местността Патърски. Спряха мулето на долния край на поляната. Свалиха кървавите трупове на земята. Изкопаха набързо една дупка.
Лунният сърп и звездното небе излъчваха над тях бледа светлина. В далечината се чуваше дрънкане на хлопатар. Сова злокобно изписка някъде наблизо в дъбовата гора.
В бързината братята заровиха на плитко труповете на Абдулах и Хасан. Отсякоха няколко листнати храсти и ги забиха в рохкавата пръст, за да прикрият изкопаното място.
Минаваше вече полунощ, когато поведоха обратно мулето. Щом наближиха село, чуха първите петли. Някакво куче изджавка и стихна. На изток една сива ивица разделяше далечните върхове на планината от облаците. Зазоряваше.
Прибраха мулето в обора. Видяха, че Злата е измила и подредила къщата, като че нищо не се е случило. Побързаха незабелязано, да се приберат при овцете в Студиница.
След седмица един нареченски овчар като пасеше стадото си на Патърски, забеляза няколко скупчени на едно място изсъхнали храсти, а около тях всички други зелени. Разклати храстите и усети, че пръстта отдолу е рохкава. Разбра, че са отсечени и забити в земята. Разчисти храстите и видя, че е копано под тях. Изрови двата трупа.
Разчу се в село за станалото. Турците в махалата почнаха да слухтят и се заканват на християните от Попоската махала. Те мълком понасяха обидите и заканите. Наскоро след това станаха Априлските бунтове и отмъщението им падна върху Златиният брат Костадин. Убиха го изпратени от ходжата башибозуци, близо до Яврово.
След време Злата се ожени и задоми за момък от тяхната махала, който й беше по сърце.
И днес местността, където са заровени двамата Златини мераклии, носи името на единият от тях - Абдулахова могила, за да ни напомня за ненадминатата по хубост мома Злата и онова размирно време.
