Илия Михайлов

- Ех, да бях сега на техните години! - промълви замислено единият от двамата старци, гледайки към момчето и момичето, които седяха прегърнати на съседната шарена пейка в градската градина. После свали каскета си и с блаженство почувства как сутрешното есенно слънце гали с меките си лъчи плешивото му теме, върху което бяха останали само няколко косъма, чудещи се какво правят там все още.

Другият старец погледна към влюбените тийнейджъри, които точно в този момент си правеха селфи. Разкопча копчетата на черния си елек без ръкави и отвърна на провокацията на своя приятел:

- Нещо много си се разнежил.

После се подпря на бастуна си и се загледа в парчето мазна баница, което се въргаляше до кошчето за боклук и явно представляваше особен интерес за една дебела черно-бяла котка наблизо.

- Даммм… - върна вяло репликата старецът с каскета, като уморен тенисист.

Замисли се за онази магия на септември, която притежаваха малко месеци в годината - да кара хората да използват по-често дистанционното управление на душите си, преди да го заключат на сигурно в шкафа на своите страхове.

- И все пак - продължи мисълта си старецът, докато въртеше кафявия каскет в кокалестите си ръце. - Ако бях на техните години…

- Какво щеше да направиш? - попита приятелят му и скри една прозявка в ръкава на ризата си.

- Какво щях да направя ли? - каза сякаш на себе си старецът с каскета. - Не знам точно, но в едно съм сигурен - щях да се опитам да живея по-бавно. А ти?

Приятелят му подпря бастуна си на пейката, замисли се и отговори:

- И аз не знам. Може би нямаше да замина за Коми. За какво ми бяха тия четири години в оня студ?! От тях ми останаха само една стара жигула и празен апартамент. Можех да бъда по-дълго със Сийка и детето.

Една млада майка с количка, от която се подаваше дебелобузест малчуган, мина покрай тях и поздрави жената, която продаваше гевреци. Бебето стискаше пластмасова дрънкалка, говорейки на някакъв странен чужд език.

- Много сте пораснали! - забеляза продавачката и се усмихна.

- Ами…растем - отвърна приветливо младата жена. - Това ни е работата.

След това продължи енергично да бута количката по пътя си.

После двамата старци останаха отново сами със себе си. Влюбените тийнейджъри на съседната пейка си бяха отишли отдавна.

- Вдругиден ли ще дават пенсиите? - попита някак между другото притежателят на бастуна.

- Да - отговори старецът с каскета. - Май да.

- Това е добре - отвърна приятелят му и пак се замисли.