Генадий Велчев

КРЕПОСТ

Заемам
все по-малко
място вкъщи,
накрая просто
ще изляза
и няма да
се върна.
Добре че
къщите
не плачат.
И някак си
по своему
държат.
Събират
покрай
себе си
децата.
Не са
строени
на плачливо
място.

ОБИКНОВЕН
ЖИВОТ

Лягаш си
пречукан
от умора
и заспиваш.
Нужен си
за утрешния
ден.
Някой ще го
нарисува в сиво.
Някой с изгрева
червен.
Ти във него
си невидим.
Ти го знаеш,
че си нужен.

ТАТКО НА
ДЕЦАТА

Децата,
казвам аз,
децата,
това е
всичкото,
което
има
този
свят.
Вземете
му децата -
ще стане
грохнал,
стар
и няма
да е
свят.

ПРЕКРАСЕН СВЯТ

Как ли
ще се чувствам
без България,
ако ме
има някъде,
в някакъв
прекрасен
свят -
гост ще
си остана
там, приятелю,
без връщане
назад.

БЕЛИ СРЕЩИ

Във
книгата ми
стиховете
спят
на
страницата
бяла.
Ще се
събудят
само,
ако ги
четат -
като
кокичето,
което
във снега -
Първа
пролет
пожелава.

ЦЕЛУВАНЕ
НА РЪКА

На стария
поет
ръцете -
които
цял
живот
са се
опитвали
и писали
са стихове
и досега
ръце са
честни.
Не е велик,
не е
живял
добре,
не са
безсмъртни
стиховете -
и не очаква
паметник
в градинката,
където
е живял,
ни цвете,
на стария
поет
целувам
му ръцете.