Генадий Велчев

Вдъхновението идва по никое време и ти се налага да му се подчиниш, ако искаш да си с него. След това ще бъде късно - ще си замине, без да се върне. Ето така започва предговора ми към „ОБИКНОВЕН ЖИВОТ”.

Минава полунощ - два пъти си прочетох книгата през деня и след това и вечерта - и вече мога по това никое време да поговоря за нея.

Защо я написах тъкмо през август. Защото на 30-и август 2004-а почина баща ми. Една година преди това погребахме сестра ми. Там в Разград са и гробовете на жена ми и майка ми, а аз от три години не съм си ходил в Разград и ми тежи.

В града, в който съм роден, и с най-скъпите ми хора, с които съм израснал и живял, и в чиято пръст съм върнал. Пътят ми сега е такъв. И тежък, и тъжен, и много важен. Отъпкан само и единствено от мен. Жена ми беше само на 24, когато се случи най-трагичното на 3-и юли 1979. Сестра ми - на 46 на 8-и март 2003. Мама почина 2014 - в късната есен - на 21-и ноември. Урната с праха й е в гроба на баща ми. Така пожела - да са двама. Това са нещата от моята биография - на моя живот.

Слава богу, дъщерите ми пораснаха, и с двете нещата са наред и значи и за мен. С две внучки съм и внуче. Щастлив татко и дядо - както съседите ми казват. Фамилията многолюдна. И сигурно е вярно, че съм по своему щастлив.

В книгата ми присъства този живот на фамилията ни, обикновен живот като на много семейства в България.

Мисля, че е семейна тази книга. Добре че опазихме семействата и децата си и има на кого да разчита страната ни, независимо кой къде се е спасявал - в чужбина или тук. Мисля, че на фона на политическите драми и многобройните предложения отвън да ни оправят и преправят - това спокойствие на нас българите, което често го бъркат с твърдоглавост, в истерията на съвременния свят си е голямо наше достойнство и предимство. Ние сме разсъдливи, мислещо критично племе.

Веднъж вече ни вкараха в кошарата на нежните революции и каквото можаха докопаха и ограбиха. Повече подаръци от нас няма да видят. Миналото лято го показахме на протеста и кои сме и дали ни има. Вече не вървят демагозите, бръщолевенето, медийните герои, откъдето и да идват. Шоуто приключи. Книгата ми, в този смисъл, е продължението на „АЗ НЕ ОТИВАМ НА ВОЙНА”. Там говорех за революцията - за началото й. Изневиделица излязохме на площада - хиляди и хиляди българи. Млади българи, чада на „умиращата нация” в Европа.

Ние сме сериозни хора и сериозно сме се заели животът в България да тръгне. Нямаме икономика, но имаме народ и държава. България не се предава, над България разсъмва.

Спокойно четене, приятелю.

2:00 29.08.2021