ОБИКНОВЕН ЖИВОТ, ОБИКНОВЕНИ ДУМИ…
Преди двадесет години Генадий Велчев издаде книгата си „Черешова задушница” чрез издателска къща „Христо Ботев”. Може би и оттогава следя поетичното му творчество. Той има тринадесет интернет издания на свои книги, а „Обикновен живот” е осмото му печатно авторско издание и като неин редактор ще ви споделя, че и тя е подчинена на експресното му вдъхновение, което наистина при поетите идва по никое време и денонощно не ги оставя на мира, докато не излеят обикновените си думи върху белия лист и веднага стават „зелен сертификат”, с който влизат при читателите си …
Месец и половина това вдъхновение оставя обикновени чувства в книжното тяло от 94 страници, а часовете и дните на създаването им подсказват и необикновеното желание книгата да докосне сърцето на четящия…
Книгата, която е продължение на предишното заглавие от същата година „Аз не отивам на война”, в което „революцията” изневиделица изведе на площада хиляди млади българи, петимни да докажат, че „и да нямаме икономика, имаме народ, а България не се предава и над нея разсъмва”…
Генадий започва да събира обикновените поетични изречения през август. На 30 август е починал баща му през 2004 година. Една година преди това 46-годишна си отива и сестра му. На нея посвещава през 2006 година книгата си „Сестра ми иска да живее” . Съпругата му умира само на 24 години. Урната с праха на майка му е в гроба на баща му в Разград. Една тъжна биография на един обикновен живот, в който са пораснали дъщерите му и са дарили на щастливия татко и дядо три внучета… Обикновена семейна история.
В началото уточнихме, че става дума за обикновени думи в един обикновен живот като на много семейства в България, а в авторския предговор Велчев обяснява: „Веднъж вече ни вкараха в кошарата на нежните революции и каквото можаха докопаха и ограбиха. Повече подаръци от нас няма да видят. Миналото лято го показахме на протеста… Вече не вървят демагозите, бръщолевенето, медийните герои, откъдето и да идват. Шоуто приключи.”
И веднага тук ви препоръчвам „Крепост”: „Заемам / все по-малко / място вкъщи ,/ накрая просто / ще изляза / и няма да / се върна./ Добре че / къщите / не плачат./ И някак си / по своему / държат./ Събират / покрай / себе си / децата./ Не са /строени / на плачливо / място. /”
Няма как, си мисля, да не продължите натам, където поетът като икона рисува, сякаш е художник обикновения си живот отвътре, „бялата черква”. Защото писането е връщане в живота.
Допада ми поетичната изповед в „Плюшени мечета”, в която става ясно, че „поетите не са деца, а част и смисъл от борбата”. И прави послание: „Не ги / набутвайте / във шкаф / с играчки / за децата.”
Обикновеният живот включва: „Прахът на мама”, „Баща и син”, „Синове и дъщери”, „Татко на децата”, а Вапцаров, Пеньо Пенев, Яворов, Есенин са между редовете и в редовете с обикновените изстрадани думи .
„Обикновен живот” е книга , която ще има свои читатели и това няма как да не поощри вдъховението за следваща книга, а Генадий Велчев има опит в експресното денонощно писане и организиране на бъдещ поетичен празник, в което нямам съмнение.
Генадий Велчев , „Обикновен живот”, издателство „Никола Вапцаров”, 2021 г.
