ХАРВАРД НА 42-ИЯ ПАРАЛЕЛ
Радиото, като всяко радио, е затова - да си говори. И си говори неуморно.
Поредният министър. Слушам „с половин ухо”. В кратък срок - невероятни разкрития на уж неразкриваеми далавери. Наострям уши. Интелигентна реч. Обяснени простичко, за всички, финансово-икономическите механизми на злоупотребите. Слушам внимателно, попивам. Запомням името на министъра. Ехааа, завършил Харвард! Изпадам във възторг!
Ала и други са слушали внимателно. Мммм, Харвард!… В случая графиката на интонационната конструкция би била много на място. Тя обаче е за специалисти. Затова грубо-схематично вербализирам сложните и многопластови нюанси на учудено-възмутеното мучене: „Харвард, чудо голямо!”
… „Знаем ги ние тези съветски възпитаници!” Аргументът за поредния отказ за „високата” позиция на учител по руски език. 80-те…
… Защо ли да говоря, че в онези години постижимият „Харвард”, престижното образование, си беше в Съветския съюз! Защо ли дори да говоря, че руският ми ВУЗ е в топ-300 на световните университети! Софийският напр. е в топ-700 и от години „цели” топ-500…
„Щеше да бъде много смешно, ако не беше толкова тъжно…”
В актуалния ни политически речник се появи нова дума-табу*. Табу, защото е мръсна дума! Харвард! За зла беда, за нея няма евфемизъм**! Ами сега? Какви ли не се навъдиха из родината! Дипломи имали! Престижни! Хайде моля! Не на нас тези! Ще им покажем къде зимуват раците. Ще си я караме както си знаем, с конвенционалните средства!
Така изпитано конвенционално в разгара на демократичния метеж научих нещо ново за себе си: комунистка! Нахъсеният млад министър също научи нещичко: канадски шпионин! А за президента какво ли да говорим! Отличник на випуска бил на някаква си американска академия. Знаем ги ние тези академии! Няколко чужди езика говорел! Много важно! Да му кажем ли? Ще му кажем! Той пък е протеже на Москва!
Какви ли не се навъдиха из родината! Дипломи имали! Престижни! Хайде моля! Не на нас тези! От няколко десетилетия си имаме и иновация. Ние си уважаваме хората от народа!
„Човекът от народа”. Печелившият етикет. Синонимът на псевдодемократичната ни простотия. Уплашена съм.
… Чистачка в моето училище искаше заплата като на учителите. Червата на всички били еднакво дълги…
„Човекът от народа”. Равни права! Прозренчески откровения, че дипломата не е най-важното. Отчаяна съм.
… „Като чуя за природна интелигентност, казваше моя близка, ми иде да стрелям с „Калашник”! Аджеба, като си толкова интелигентен, напъни се и изкарай една диплома!”…
Дипломите на 42-ия паралел обаче не важат. Народът ни забрави дори собствената си мъдрост. Тази, да речем, за различните гьолове за различните жаби… И не се напъва.
„Човекът от народа” - невижданата уравниловка. Но не на изравняването, а на подравняването. И не на отскока, а на отсечената глава.
„Човекът от народа”. Едва ли е възможна по-голяма обида. Защото ни обобщава единствено като сбор от верноподаници с общи морално-интелектуални характеристики. Пу-пу-пу, някой да не заговори само за IQ!
„Човекът от народа”. Обида е, обида! Защото народът не са само арогантните неграмотници и корумпирани далавераджии.
Народът сме и тези, с дипломите. А без дипломи, с едната гола „природна интелигентност” многогодишни машинации не се разкриват.
… Хайде, жабки - всяка в гьола си! Имате право дори да поквакате хорово. Разбираме ви - нали сме един народ! Разберете ни обаче и вие. Ние тръгваме за изворна вода… Има все още и такава в родината.
… Пусти Харварди! Размътиха ни главите…
——————————
*Табу - забранена дума.
**Евфемизъм - дума или фраза, чрез която говорещият или пишещият избягва употребата на друга дума или фраза, която за слушателя или читателя може да звучи обидно, раздразнително или обезпокоително.
20.11.21
