ГАЙДАР
Да знаеш от дядо си Начо, че щом надуеш гайдата вкарваш в нея и своята душа. Навремето щом я сложех от лявата страна до сърцето, сякаш ми заприказваше жив човек. Ако не можеш да я усетиш, от тебе гайдар не става.
На младини, осъмвах и замръквах с нея. На колко сватби, годежи и кръщенки съм свирил - чет нямат. Зададеше ли се празник като облека новите потури, запаша пояса, наметна долмата върху бялата кенарена риза, накривя калпак, хората им бе драго да ме гледат. Измъкна гайдата и засвиря най-напред „Пиленце пее, мале, в гора зелена”, а след това като заситня на хоро, всички и млади и стари, се хващаха да играят.
Спомням си - беше през един зимен ден. Свирил бях на годеж и вечерта като минавах покрай Гърковия дюкян дочух от вътре викове и песни. Щом отворих вратата и застанах на прага с гайдата под мишница, всички станаха на крака, като че Господ слезе при тях.
Осъмнахме в дюкяна. Залитайки се прибрах вкъщи и тъкмо бях позадремал, в просъница чувам, баба ти Митра:
- Ставай, комшията Кръстю те търси!
Излязох на двора и той ми вика:
- Начо, днес отиваме в Косово и ти трябва да дойдеш с нас. Без гайда мухабет не става.
Много гайдари имаше тогава в село, ама всички до мене опираха. Съгласих се и влезнах вътре малко да подремна. Колко съм спал не помня, ама чувам пак Кръстю да чука на портата и вика:
- Ставай бе, Начо, всички сме готови, само тебе чакаме.
Скочих от леглото, взех гайдата и излязох навън. Щом влязох в Кръстювия двор - гледам десетина души мъже и жени, пременени като за сватба, само мене чакат.
Беше края на февруари и по баира се белееше сняг. Тъмни облаци бяха надвиснали над Черни връх. Денят беше мрачен и студен.
Хванахме пътя за Косово. Жените яхнаха мулетата, а мъжете вървим пред тях. Кръстю ми вика по едно време:
- Днес с Ангел Чолака от Косово ставаме побратими. От тебе се иска да надуваш гайдата, другото е от нас.
С приказки и майтапи навлязохме в косовското землище. Щом стигнахме Планкя, Кръстю извика:
- Начо, стягай гайдата!
След това подхвана песента:
„Снощи съм тръгнал, тънка Еленко,
у вас да дойда на гости”.
Кръстю, едър и здравеняк, имаше силен глас и щом запя проглуши деретата наоколо. Надух и аз гайдата, запяха и жените и не усетихме кога наближихме Косово. Щом влязохме в дъбовия шубрак, чухме изстрели от пушка. Чолака бе изпратил посрещачи.
По обяд пристигнахме в Ангеловия двор. Пред високата му къща ни посрещнаха неговите хора с „добре дошли”. Едни от тях вкараха мулетата в обора, други ни поведоха вкъщи.
В голямата им стая, с шарени тавани и миндери, бе подредено като за сватба, само младоженците липсваха. Софрите бяха постлани с месали и отрупани с ядене и пиене. За всеки имаше възглавници за сядане, така беше тогава - нямаше маси и столове като сега.
Първо ни поднесоха греяна ракия, да се постоплим. Донесоха и два големи бакъра със станимашко вино. Ние носихме също вино от село в бъклиците. Бяхме го взели от дюкяна на Митьо Гужата. Той го плодеше два пъти - единият в Селската река, другия на Корита. Станимашкото беше баш вино - маврудово. Хапнахме и пийнахме и някой се провикна:
- Ха сега, кажете за какво сме се събрали!
По средата на голямата софра , един до друг, с жените до тях, бяха седнали двамата аратлици - Кръстю и Ангел Чолака. Те станаха прави, извадиха по едно ножче и порязаха пръстите си. Пуснаха си кръв и Кръстю засмука Ангеловия пръст, а Ангел на Кръстю. Там беше и косовският поп. Той набързо ги благослови, поръси ги със светена вода, даде им да целунат кръста и като погледна към мене рече:
- Сега има думата гайдата!
Подхванахме я, та чак до сутринта - с песни, хора и ръченици. По едно време двамата аратлици се прегърнаха, а жените им започнаха да се даряват помежду си.
На другия ден се приготвихме да се връщаме в село. Ама кажи ми ти как се изкачват косовските чукари, а отгоре на това и гайда да надуваш. По обяд тръгнахме, та чак по тъмно се прибрахме в село. Така се побратимявахме на времето.
