Яна Язова

При гробовете пейки наредени
и масички, и столчета стърчат.
И хора в черно, хора съкрушени,
дохождали са тука да мълчат.

И тъй са наредили всичко тука,
завеки, сякаш свой домашен кът.
Но някой е на портата почукал
и някой ги е взел по своя път.

Лежат във бурен масички ръждиви
и черв и мухъл пейките яде.
Кога ще дойдат тия, що са живи,
или свещеник ще ги доведе?…

——————————

в. „Литературен глас”, г. 15, бр. 572, 2.12.1942 г.