София Юрукова
София Данаилова Юрукова, българска преводачка, издателка, редакторка е родена на 24 януари 1881 г. в София. Дъщеря на националреволюционера, политика, писателя и общественика Данаил Юруков (1852-1926) и Теофана Величкова-Юрукова (1856 - 1917), сестра на Константин Величков. Второ дете в семейството; има двама братя - Васил Юруков (1883 - 1957), Георги Юруков (1886 - 1960) и една сестра - Мара Юрукова-Дамова (1890-1970). Завършва Девическата гимназия в София, където й преподава български език Екатерина Каравелова, и двегодишен курс в католическия пансион „Нотр Дам де Сион” в Париж. После е учителка по български език и литература в девическата гимназия в Търново и в Пловдив. През 1900 г. в списание „Летописи”, редактирано от К. Величков и в сп. „Ученическа беседа” на Ст. Атанасов са публикувани първите й преводи на френски разкази. По време на учителстването си в Пловдив сътрудничи със свои преводи на в. „Ден”, редактиран от В. Т. Велчев, и на сп. „Библиотека за самообразование”, редактирано от Ст. Атанасов. През 1909 г. печели конкурс за превод на пиесата на Анри Бернщайн „Крадецът”, обявен от Народния театър, чийто директор тогава е Пенчо Славейков. Одобрен и включен в репертоара на театъра е и преводът й на драмата „Глинен дом” от Емил Фабр. По това време превежда „Много шум за нищо” от Шекспир и „Ана Каренина” от Толстой. Превежда много романи на френски автори. На 27 г. основава в Пловдив издателската поредица за преводна литература „Мозайка от знаменити съвременни романи” през есента на 1909 г. като първият издаден роман е „Господин и госпожа Моллок” от Марсел Прево. Установява се в София заедно с цялото си семейство след Балканската война, поради развилата се дейност на „Мозайка”. Умира на 37 г. от испанска инфлуенца на 10 октомври 1918 г. Издателството съществува до юли 1948 г., ръководено от семейството й - Георги Юруков, съпругата му Мара Сеизова-Юрукова, Васил Юруков, Мара Юрукова-Дамова. Издадени са 368 преводни книги от 171 автори.
Публикации:
За София Юрукова:
СОФИЯ Д. ЮРУКОВА/ автор:Стоян Коледаров/ брой 142 ноември 2021
