СОФИЯ Д. ЮРУКОВА

Стоян Коледаров

Между по-младата генерация преводачи заема едно от първите места покойната г-ца София Д. Юрукова. За едно късо време тя успя да покаже колко важна е задачата на един добър преводач и колко значително е неговото дело.

Изучила основно френския език в Париж, дето през 1898 г. постъпва в стария и реномиран пансион „Notre Dame de Sion”, тя добива и солидно общо образование.

Веднага след това София Юрукова става учителка по литература във В.-Търновската девическа гимназия, дето аз първом я запознах и бях свидетел как усърдно следеше френската и европейската литература и критика, и изцяло бе се отдала на благодарния преводашки труд.

Първите й преводи са няколко френски разкази, преведени през 1900 г. и слабо коригирани от нейния вуйчо - бележития наш поет и преводач К. Величков, в редактираното от него хубаво сп. „Летописи” и сп. „Ученическа беседа”, редактирано и издавано от сегашния книгоиздател г. Ст. Атанасов.

След В. Търново тя учистелства и в Пловдив. тук тя сътрудничи - през 1903 г. - във в. „Ден” (В. Т. Велчев) и даде в подлистник романа „Коломба” от Проспер Мериме и „Вексфилдският викарий” от Оливер Голдсмит.

По същото време (1906 - 1907 - 1908 г.) са напечатани в сп. „Библиотека за самообразование” (Ст. Атанасов) преводите на „Край огнището” от Е. Сувестър, „Как да си пробием път в живота” и „Кой човек успява” от Силвен Туде, „Прост живот” от Ш. Вагнер и др.

Особено държа да отбележа един факт от нейната книжовна дейност. То е участието й в конкурса за премиране преводи на избрани драми за репертоара на Народния театър. Такъв конкурс уреди тогавашният директор на театра покойният Пенчо Славейков, когото никой от неговите многобройни заместници не можа да достигне по замах и авторитет.

Зададената пиеса бе „Крадецът” („Le Voleur”) от Анри Бернщайн. Явиха се, доколкото си спомням, пет души конкуренти, и нейният превод се оказа най-сполучливият. Аз я видях на стълбата, когато тя напускаше кабинета на директора, и - цяла сияеща - ми каза: „Вие сте преводач, та можете да разберете сегашната ми голяма радост, която узнах от директора”. И наистина, тая радост бе заслужена.

Одобрен е и приет в репертоара на Народния театър нейният превод на драмата „Глинен дом” от Емил Фабр. По същото време София Юрукова преведе в проза и непечатана още драма „Много шум за нищо” от Шекспир и драматизирания роман „Ана Каренина” от Л. Толстой.

С всички свои преводи тя сякаш се явяваше на също такъв конкурс и винаги достойно ги спечелваше.

Знае се, че добрият преводач трябва да познава езика, от който превежда и, още по-важно, тоя на който превежда. Освен туй, друга грижа има преводачът и тя е най-съществената: да избере туй, що ще преведе. Тук е най-голямата заслуга на преводача.

А София Юрукова бе най-силна в тая насока. Тя даде образци за възпитанието на девойките, жените и майките, както и творби, в които се застъпват в пълна цялост лични, семейни и социални теми.

Окуражена от всеобщото внимание за нейните отлични преводи, от една страна, и от друга - желанието й да се запълни една голяма празнина в нашата литература, като същевременно се поведе и борба срещу зловредната сензационна литература у нас й внушава идеята да започне свое списание изключително с творения из чуждата изящна литература. Така тя започна през 1909 г. сп. „Мозайка от знаменити романи”.

Самото име на списанието е цяла програма - ясно и отлично изпълнена от нея, както и от нейните съредактори и сегашни издатели, които и до днес продължават все тъй грижливо да пазят оставеното от София Юрукова бележито дело.

Тук са дадени и дават редица най-хубави произведения на първомайстори, безукорни от нравствена и художествена гледна точка.

От 1909 г. до 1918, когато София Юрукова почина от върлуващата тогава инфлуенца, в сп. „Мозайка” са дадени следните нейни преводи: „Господин и госпожа Молок” от Марсел Прево, „Престъплението на Силвестър Бонар” от Анатол Франс, „Белите скали” от Едуард Род, „Призмата” от Пол и Виктор Маргерит, „Народна учителка” от Леон Фрапие, „Луксът” от Пол Бурже, „Пиер и Терез” от Марсел Прево, „На служба в Германия” от Морис Барес, „Разочаровани” от Пиер Лоти, „Жан Кристоф в Париж” - „Зора” от Ромен Ролан, „Господин де Лурдин” от Алфонс де Шатобриан, „Портретът на Дориан Грей” от Оскар Уайлд, „Малкият Трот” от Андре Лихтенберже, „Невидими връзки” от Селма Лагерльоф, „Красив залез” от Жорж Дьолаки, „Детство, юношество и младост” от Л. Н. Толстой.

Тъкмо в разцвета на своята подготовка и изумителна работоспособност на покойната, нашата преводна книжнина се лиши от тая бележита преводачка, когато тя се канеше да преработи и препечати някои свои преводи, и когато съставяше програмата за десетата годишнина на „Мозайка”.

А това списание е най-големият паметник, който сама София Юрукова си издигна, та да ни напомня, че със своя вкус към изящното и полезното тя - чрез художествено избраните от нея творби на чуждия гений - научи българския читател да обича хубавото, честното и благородното.

——————————

в. „Литературен глас”, г. 7, бр. 260, 30 януари 1935 г.