Димитър Златев

Писмо на Димитър Златев до Иван Енчев

Иван Енчев. Бавен огън. Роман. Издателство „Български писател”, С. 2006. Редактор Николай Петев. Художник Венета Димитрова

Здравей, Летописецо тракийски!

Поздравявам те с поредния ти висок успех в художествената проза - „Бавен огън”!

Удивявам се на твоето умение да белетризираш, което се изразява в усета за „романообразуващи конфликти”, показващи многообразието в живота и богатството на човешки взаимоотношения и характери.

Особено разтърсващо е началото на книгата ти „Чедата на Тракия” /1992/ - една трагическа сага!

Оценката ми е пристрастна не само защото това е съдбата на моята баба Капка, на невръстната ми майка и другите ми роднини бежанци.

Съжалявам, че навремето аз не поразпитах подробно стари хора, но пък ти си го сторил чудесно заради всички нас - „внуците на Беломорска Тракия”.

Макар да казваш, че „Бавен огън” може да се чете и като самостоятелен роман, всичко е под знака на повестта „Кървав пелин” - първата част на поредицата.

Много интересни, с приносен характер в литературата ни, са образите на Яна и нейната внучка Яница.

Те не са само „положителни” - понякога ядосват читателя с някои свои постъпки, но са силни жени, жизнени и житейски правдиви.

Чудесно е изведена идеята за балканската ни орисия и проклетия, за бесовете и пропъдената човещина, за свръхтрудното преодоляване на закостенелите предразсъдъци.

Дълбоко вълнуващи са последната изповед и заветът на баба Яна пред внучката, ходенето на Яница да търси похитената през 1913 г. Калина в Турция, двете пътешествия на семейството на д-р Андрей Беломорски по родните места в Беломорска Тракия, смъртта на доктора на майчиния гроб, последната любовна среща на Яница Андреева и Атанас Маджарски и пр.

Силно, увличащо четиво, но не приключенски лековато, а драматично разтърсващо и трагическо! Браво!

За белетристично умение говорят сравненията - находчиви, ярки, взети от бита и света на героите, което пък свидетелства за тънката ти наблюдателност и дълбоките познания на живота.

Ала защо понякога е това прекаляване с епитетите?! Някои излишни епитети, детайли и уточнения би следвало да се очистят по-прецизно.

А би било уместно по-ярко да предадеш драмата на „голямата екскурзия” през 1989 година, разкъсването на приятелски връзки, оживяването на старите бесове…

Иване, братко, при първа възможност трябва да издадеш „Чедата на Тракия” /1992/ като цяло в по-внушително издание!

Дано общественият климат и книгоразпространението се променят, защото прозата ти е национално балканско явление, та заслужава много по-друга съдба. Завиждам ти за постигнатия творчески успех! Дерзай!!!

Твой събрат: Димитър Златев

17 окт. 2006, Чепеларе