Владимир Башев

***
Ти свлече бавно страховете
и отказите - техен дял
е да лежат сега в нозете
в бездушен мек пиедестал.

Опари ме във тъмнината,
по кожата ми пропълзя
светяща и продълговата
като изплакана сълза.

Не те открих, не те намерих,
не те със нищо покорих.
От себе си те изнамерих,
от себе си те отделих.

Ако те търся, то е вече
защото се потърсих сам,
да бъда делничен и вечен,
най-сетне във едно събран.

И съм събран, и се пилея.
Огледай се добре и виж
как в бравата и полилея
и във витрините блестиш.

Блестиш във всичко отразена
и мойта фигура виси
в една ликуваща вселена,
прииждаща да ме спаси.