ЕЛЕКТОРАТ

Веселин Чернялски

Из „Въздишки по стръмното” (2019)

ЕЛЕКТОРАТ

Какви сме мравки, Господи! Какви сме мравки!…
Унесени в житейските проблеми -
за смешното живуркане се джавкаме,
простили, непростили на големите.
Все гледаме да скърпим двата края.
(Усилията ни погубват всъщност!)
Отгоре, дебелашки, те нехаят,
а медиите ги в светци превръщат…
Да псуваме ли? Псуваме. И толкоз.
А сетне ближем новите си рани.
Залитаме от преумора. С болка
заспиваме, ако сънят ни хване.
Ехидно те се хилят от екраните
и поучават, направляват вещо.
Избират се сами избраните -
с пари, с измами и човешки грешки.
А ние - вече без мравуняк мравки -
изхвърлени от него, безработни -
за месец-два сме на бедняшка ставка,
а след това - излишни и в живота…
И хваща ни глада за гърлото.
За жалост са деца, жена и близки.
Децата просто детството си искат,
останалото - дългове невърнати…
Пак избори. Гласувай. Твоят вот
какво решава!? Маскарад е всичко.
Пак по екраните кипи живот…
Ти си встрани. Но на какво приличаш?…


НЕ СЛУЧИЛ

Държава ли? Така ли я наричате,
макар в Европа да се е курдисала?
Била е и велика, и обичана.
Днес вече - просто недомислие.
Кой праламент приема декларация
за някакво етническо прочистване,
след петвековен гнет на свойта нация,
третиран като някакво “присъствие”?
Кой вдигал е на столицата в центъра,
на тези дето са я бомбардирали,
паметник с признателност? Нелепо ли?
Виж политиците! - Те аплодираха!…
С концесия коя, коя държава
би дала три находища със злато
на някого, от който получава
за тон - жълтичка?… Колко е богата!
Да, магистралите са й рекламата -
виж премиерът колко ленти срязал е…
Народецът е пръв участник в драмата -
то, дереджето му, не е за вярване!
Онези - де осъмваха на скелите,
с ентусиазъм чудеса де правеха -
са днес излишните. Да, побелелите.
Животът си в градивен труд оставили…
Достойнство ли? - Мнозина бъркат в кофите
и срамежливо се оглеждат, клетите.
Онези горе си живеят. Кофти е.
Но… демокрация била. Проклетата!
Че някой нямал хляб, че нямал работа
или не му платил работодателя -
виновен си е само той, приятел.
Не случил на държава по-богата.


ХИТРЯГИ НА ГЪРБА НАРОДЕН

Ха, на бас - и този парламент -
цирк ще бъде, цирк от ден до пладне!
Схванаха “държавните” мъже,
че отново келепир ще падне,
ако пак предсрочният ни вот
понапълни изборните урни.
Година-две правителствен живот
и…време е властта да се катурне.
Така - наместо за един мандат -
получават поне двойни дажби
след изборите - фарс. Бюджет - богат.
А всеки глас народен - факт е важен.
Милиони пак - за нови избори…
Псевдополитиците отново
тръгват с крамолите си, към извора
на облаги, с приказното слово.
Референдум ли? Защо им е притрябвал?
Всеки глас в партийната им каса
е жълтичка! Е, ще има врява.
Струва ли си? Те са друга класа…
Вместо обещанията, клетвите
и вричането им почти любовно -
за народеца се вдига летвата
на цени, услуги - произволно.
С левчета са мръднали заплатите.
Пенсиите, вечно коментирани -
не помръдват. Мънкат депутатите,
че за тях парици не намирали…
Обири, убийства и грабежи.
Наркодилъри - под път, над път.
От години - никаква надежда.
Но избори отново предстоят…


БЪЛГАРСКОТО ХАРАКИРИ

Пак изреждат се, уреждат
шут до шута - парвенюта,
за най-лъскавия пост.
Ето - пак се е задала
поредната ала-бала
и се вдига тост след тост.
Гърди пъчи лиса бъчва
на примрелия екран…
Кой ли утре ще излъчат
цар на тоз обран бостан?
А народът - (що народ е?) -
е прехапал пак език.
Всеки пише се народен!
Хвърляй пак тура, ези…
Дава шайката отбрана
обещания безчет.
От нея дали остана
един българин поне?…


НАРОДНА ДЕМОКРАЦИЯ

Тайфунът бе правителствен. Започна
от хижите рибарски. Няма гели!
Те именно, със бизнеса си точно,
от слука по вода са преуспели.
Издънка провали и този почин -
заснеха с хеликоптери ли, с що ли,
на новия хайлайф, съвсем нарочно,
замъци, хотели - ум да зайде…
Показаха ги. Толкоз. Язовирите
пак скубят по-заможните рибари.
А на наколни жилища се кипрят
старите “загърбени” гробари…
Народецът? Къде е той? Къде е?
Тук всичко е луксозно. И без грешка.
А багерите? - Пак в “хайлайфа” зрее
към закон, за кой ли път, насмешка.
И изходът е ясен - има цигани,
решавали и в изборите спора -
пожизнено и лъгали, и лъгани.
Защо са им притрябвали копторите!
И…багерите тръгва. И събарят…
Законно ли? Пак всичко е пародия.
Айшето и Асан не ще забравят.
Но демокрацията, казват, е народна…

2017 г.


ПРОГНОЗИ, ПРОГНОЗИ…

Заиграват се отгоре. Гледай: диаграми, вот народен, части от кръга на бъдеща победа. И проценти. Изгледи…причастни.

Търсят все. Проучват. Уточняват.
Везните, естествено, не мърдат
понякога зърно и плява
да мерят по поръчката им мъдра…

По изборите почват далаверите -
кесиите с парите са развързани.
И цели селища току намерите,
гласували за “някого” набързо.

Намесват се кебапчета и бири -
не е забравен пак електората.
И вижте после само как избират,
без буквичка да знаят, депутати!…

Започва преброяване. Чувалите
и протоколите закръглят дозата.
Законни са победите, провалите.
Виновни няма. Верни са прогнозите.


НО ПАСАРАН!

Празникът е празник, но се питам сам:
- Защо са тези коледни тиради?
Това ми пожелавал тоз, а друго - онзи там.
Аз на това ли трябва да се радвам,
че някой пак ще бъде с врат червен
и банките ще му дължат поклони,
ако е спастрил с всеки божи ден
заграбените грешни милиони?!

А онзи, де е здравето му кът
и него си е пожелал, горкият?
Да, дните му жестоко се топят,
а лекари, лекарства - скъпотия…
А другият - с две висши - будала,
де две години с работа залъгват,
а той е безработен! При това -
от срам и в кофите с боклук не бърка…

Та, старецът, с вълшебия чувал,
на мен и теб подаръци не дава
в такава нощ пресвята. Чудеса
с бедняка, братко, никога не стават…
Дано поне и в тая свята нощ
намеря за шише - менте ракия,
в продънения джоб все някой грош
и празнично в нощта да се напия!…


ПРИКАЗКА ЗА ОНЗИ ДЕН

Интриги, доноси плетеше
така изкусно и ритмично,
че просто с часове растеше
от пост към пост това величие!
Въртят се, като в сън приятно,
дни, месеци… И после - пак.
За много е дори приятел,
макар привидно. Няма как…
Кой би поискал да го има
за враг?! Кой би го предпочел? -
Той шеф след шеф, неудържимо,
събаря и…добре дошел!
Расте. Атака след атака.
Но свършва всякоя игра.
В един божествен ден дочака
и пост без шеф. И таз добра!…
Кого да черни!? - Сянка стана
за месец. Вчера чух - умрял.
А беше здрав като Балкана.
Но как без донос би живял?

1983 г.


ПРЕД ЕДНА ОТ РЕЗИДЕНЦИИТЕ

Сам стоя удивен на “другаря” пред замъка,
в миг забравил за хала на днешния ден.
Ах, каква саможертва! - Делил си от залъка,
за да бъде и погледът наш възхитен.

Вярно, кризата вади на показ душите ни.
Всеки час е кошмар. Студ ни чака. И глад.
Но все някак ще скърпим, мен ако питате.
А той - няма стотинка в престолния град…

Всичко свое отдал на народа си малък -
днес на внучка в къщето душица бере.
Да прежалим по хапка от нашия залък!
Че така - може той преди нас да умре…


ПРЕДИЗБОРНО

Лъгаха ни безогледно ненаситните кумири.
Крадоха. Гуляха. Ето - вижте ни сега сеира!
Устроените съветват: преустройство ни е нужно.
Незабавно! Погледнете капитала. Вярно, чужд, но…

Икономика пазарна - те това е, бате, пътят.
Знам ли? Може да е харна, но ще дойде на гърба ти…
Те напълниха на Запад с доларчета всички банки.
Лапали са. Пак ще лапат. И ще си стоят на сянка.

А добрата кака Пена преустройство как ще прави -
българският лев, на село, вързала с пет възли здрави?
То за хляб ли, за цървул ли? Все не стига и не стига…
Но дано даде мамули, Господ! - има дечурлига…

Бай Никола във завода за квартира ще докара.
Той човек е от народа и е свикнал на попара.
Важното е да останат западните милиони
за онез - богоизбраните. Ще потрябват пак за “трона”.

Че то в тази бъркотия май за кокала се бори
всеки - тия и ония. Днес - отдолу. Утре - горе.
И все в името народно - речи, митинги, не стихват.
Всичко - в негова изгода! Той - дългът им плаща, с лихвите…

Януари, 1990 г.


В ИМЕТО НАРОДНО

В името народно ядоха и пиха
и в разкош живяха толкова години!
Не социализъм - замъци градиха
за отроци свои, близки и роднини.

В името народно ядоха и пиха -
всичко позволено бе за тяхна милост.
В западните банки в долари спестиха
святи идеали, наша пот и сила.

В името народно ядоха и пиха.
Но еднакво всички могат ли? Не могат.
Подивяха някои. И се разделиха.
От човешка завист. Пътищата - много.

В името народно пак ядат и пият.
И дори “народна” махнаха от герба…
За власт се боричкат. Тежко хоро вият.
Зяпа ги, настръхнал, цял народ от шерпи…

В името народно си ядат и пият.
Сини и червени. Халът ни - чер пъкъл.
Перчат се. Решават. С лека ръка трият.
Не дай, Боже, от тях нов цвят да се пръкне!

1990 г.


БЛАГОДАРИМ ВИ! РАНО Е.

Каквото стана - стана. Революция!
По митинги какви ли не, до вчера,
новоизлюпената опозиция
оставка искаше на премиера.
Какво не обещаваха душиците -
в безпътицата сочеха сто пътя.
От двеста извора водица те
ще донесат - народа да изкъпят…
И гледай чудо - вчера комунистите
подадоха оставка! Неочаквано.
Ръка подават - с тях, идейно чистите,
власт да делят, че времето не чакало.
Ами сега? Мал шанс ли е, какво ли е?
Но ред дойде им да покажат себе си.
Да сложат край на всяко беззаконие
и на онез номенклатурни ребуси.
Да, шансът - шанс. Но няма да е същото.
Те с друга роля свикнаха безспорно -
да се потапят главоломно в нищото,
да плюят… А властта е отговорност!
Пък и обран бостан е днес държавата.
Виновните - да сеят, да поливат.
А те - ще се намесят, даже здравата,
щом видят, че от плод натегне нивата…

Февруари, 1990 г.


НАМЕРИЛИ МУ ЦАКАТА

Нищо де, ще му простим заслугите.
Важното е да намерим кал
и да го оклепим като другите,
докарали ни днес до този хал.

Червен е бил - не може да е наш и
заслужил е катранено въже.
Как смогнаха джебчии и апаши
при нас да дойдат? А пък тоя - не…

Бил честен, вярвал, нямал прегрешения!
И ангел да е - враг е - в цвят червен.
Ще скърпим тези дни постановление -
да хвърлим кал и в утрешния ден.

1992 г.


В БОРБА ЗА КОКАЛА

И тези, и онез са маскари! -
твърди Бай Ганьо. Шапки две му свалям.
Държавицата ни опозори
невежеството на пишман бакали.

Продаваха. Продават. Ох, за тях
пари е и земята ни свещена…
И майка си ще сложат на тезгях -
за тях нали е всичко позволено.

Народецът търпи и чака ред
да се вреди за хапка демокрация.
А някой ден смутен ще разбере -
продадена е българската нация…

1992 г.


НИЩО НОВО

Какво да го усукваме - измъкна се и тази,
безока и нелепа година, яко дим,
с достойнството, че живи все още ни опази
и гордостта, че можем юнашки да търпим.

Устискахме по чудо, в бардака непосилен,
на мнимата законност и “висшите” игри -
щастливи, че и днес се трудим пряко сили:
на работа сме още, макар и без пари…

Все още двата края на жалкия животец
пак криво-ляво кърпим - на времето напук.
Човек звучало гордо… Днес всъщност сме животни -
единствено за хляба призвани да сме тук.

Над нас воняща пяна закрива небосвода.
Простакът е почитан. Крадецът - депутат.
Престъпникът единствен е истински свободен -
с права на дерибей, на щат или без щат.

Словесни фойерверки, в ефира и в печата,
оплитат в тънки мрежи и съвест, и морал…
Година нова идва. Нов век. И нови дати.
Защо ли имам чувство, че съм ги изживял!

2002 г.


РАДОСТ

Натовските ескадрили
полетяха и над нас!
Миротворци наши, мили,
знаменит е този час.

Виждам края на теглото -
вече сме ръка в ръка.
С нас е НАТО, значи злото
е пресъхнала река.

Армия ли? - с два-три взвода
в НАТО ще сме. Няма грешка.
За защита на народа -
алиансът е насреща!

НАТО бди и пази вещо
мирните инициативи.
В Сърбия е друго нещо…
С НАТО всички са щастливи.


ВЪЗДИШКИ ПО СТРЪМНОТО

Ни зимата е зима, нито снегът е сняг.
В пространството виси неказана закана.
Единствено се сили злият вятър пак
в очите, да напомни за някаква промяна…

Не е виновен той. Той не е демократ.
Издухано е всичко без негова намеса.
Илюзии, мечти - като мухите мрат.
Не вятърът, а друг надеждите отнесе…

Трепери сводът бял - наежен и студен.
Пак, в себе си потънал, се връща всеки в къщи.
Мираж, мираж остана очаквания ден.
А беззаконието - си остава същото…


В ОЧАКВАНЕ

Какво пък - поживяхме и по царски.
До осемстотин има още дни…
Дочухме за облагите болярски,
но халът ни с какво се промени?
Захвърлени сме пак във трета глуха.
Самоубийства. Син срещу баща…
За данъците нови - всички чуха.
И все по-непрогледна е нощта…
Но важно е Европа да ни вземе.
Ще бъде на буксир ли? Все едно.
Че, както казват, в новото ни време,
без идентичност, сме самото зло…
История. Какво е тя? Какво е?
Парите прекрояват всички факти.
Кой знае Аспарух и Анхиало?
Парите са единственият фактор.
Доказаха управниците мили,
че с всичко сме съгласни и вовеки
ще бъхтим все залудо, пряко сили,
за да заслужим визите им… Нека.
А НАТО си е пак мечта голяма.
Не питайте за армията! Тя е
ненужен спомен от сплетните. Няма
Византия - на битки да играем.
Ще им дадем летища, полигони.
Ако потрябва - даже Парламента.
Войни ще водим с чужди ескадрони.
(То нашето си е менте в момента…)
Мечтата на България изконна
за излаза на три морета, значи,
постигната е, не, ами резонно
е преизпълнена като задача!
Не излаз на море, на океани,
постигнала е нашата държава,
(макар че само име й остана…),
с дворци на политиците лукави.
А ние си живуркаме по царски -
топим корички хлебец във водица
и се дивим на устрема болярски,
очаквайки поредната плесница…


ПРАЗНИК

Хайде да се чукем! Толкова съм чакал
този час, жадуван и в съня ми кратък!
Виж - от радост вън и есента заплака.
Красота неземна има и в мъглата…

Хайде да се чукнем! Музика вълшебна
на криле от нежност леко ни понася.
Миг, поспри! Не бързай, на вълната гребен!
На върха е друго. Днес сме друга класа.

Хайде да се чукнем! След бутилка ром и
дадената помощ свършва… Пак в боклука,
даскале, глави от утре ще заровим…
Дано има слука! Хайде да се чукнем!…


СЪН СЪНУВАХ

Стига де! Ккаво сте се наежили? -
НАТО си е НАТО, САЩ е сила.
Самолетната борба бележи
нови върхове. А ескадрила
ще получим даром - като братя!
Явно осъзнали са велможите:
мините ни златни са отплата.
Базите военни също, можете
да напомните. Аристократично -
нови самолети - дар голям.
Нямаме си армия фактически.
Но какво ли имаме? Не знам.


ПАК ПРЕДСТОЯЛИ

Избори отново предстояли.
На какво ли вече те приличат? -
Битка между гладни и преяли
или фарс, предизборен наричан…

Да, съвсем забравиха народа.
Калят се, омаскаряват всичко.
Всеки търси бързата изгода -
време няма някой да обича.

Далавери. Удари под кръста.
Клевети чудовищни. И нагли.
Герб на знамето са трите пръста,
а надеждите са ден до пладне…

Ха, върви гласувай! За кого?
Бай ви Ганя викнал би могъщо:
- Маскари са всички!… А теглото -
с избори, без избори - пак същото…