ГЪЛЪБА
Полицай и кмет работно време нямат. Търси ли човек помощ, помагат. Нямат и почивен ден, щом има нужда от помощта им. Не им върви ниви да орат, риба, зеленчуци да гледат, на пазари да продават.
Високи да са, в навалицата да се виждат. Да са едри и красиви, винаги пременени. Кметиците - с по-малко червило, с по-семпли поли. Да са търпеливи, спокойни, трудно да се усеща настроението им. Да са честни, правдиви за всички, с плитки джобове, чисти ръце…
…Ето го и Гълъба. Винаги наперен, пригладен, здрав. С издута гуша, пълна, пряпълна… Як, ама як. Най-добрия стрелец. Като влезнал в казармата, изпокарали се началниците в коя рота да бъде. Почнала обаче войната и надделяло да е стрелец със специално предназначение. Мерел прелитащите над фронта пощенски гълъби, използвани от врага за пренасяне на шпионски сведения. Тогава е нямало друго съобщително средство и заради точните му изстрели по поразените гълъби е наречен Гълъба.
А колко е здрав, как яздел кон, всичко се подчинявало в неговите ръце. Награждаван, само да го видиш - строен, красив, с изпънати, чисти дрехи. Гълъб! Каква коса, каква прическа…
…Свършила войната, назначили го за полицай. Радвали се близки и познати, че си е намерил мястото, пък и службата в онова време имала нужда от такива момци. Трудни години, трябвало да има истински пазители…
Изпъкнала още повече гушата на Гълъба, наперен, по-наперен. …Престъпниците все за Гълъба говорят. Той да ги води, той да ги пази. Не ги обиждал, държал се човешки и се прочул. От човек на човек се носело, че казва това-онова, помага на престъпника.
Почнал да вреди на службата и го изпъдили. Върнал се в село, но Гълъб може ли да оре и сее… За игра на комар имал обучен партньор, побеждавали, прочули се в околията. Колко народ обрали, колко къщи затрили, пък и крадците ръководел. Нареждал на кого волове да откраднат, биволи, овце, пък и пари да вземат. Връзвали копитата на конете и на кравите парцали - да не тропат, на овцете замитали следите, като ползват каруца сменяли й колелата. Пари вземали с насилие… И Гълъба бил с тях, удрял с все сила стопанина във врата и човекът всичко давал. После на никого нищо не казвал какво е преживял… Страшно било, зимно време кой ще го чуе, кой ще ти помогне от Гълъб да те отърве…
Пред кръчмата имало речен голям валчест камък. На него да се качат на конете и като слизат, пак на него стъпвали.
Гълъба опасвал дебел кожен колан около кръста си и понасял къмъка до другия край на площада. Оставял на кръчмаря тогавашни един милион лева и който успее да върне камъка, да взема парите. За опита си да остави петдесет хиляди лева. Никой не успявал, връщал Гълъба камъка и прибирал събраните пари.
Не купувал ниви, всичко давал в кръчмата - от съмнало, пак до съмнало…
…Дошли комарджии от долните села, кръчмата едвам побрала желаещите да наблюдават играта. Играе се, докато изгори газта в лампата. Който спечелил, спечелил.
Вървял много зара на гостите, все бил в тяхна полза - хвърлят, печелят, хвърлят - печелят.
Усъмнил се Гълъба, извадил пищовите. Спупили заровете - вътре живак. Другоселците го ударили на молба - всичко що имат, ще дадат - само живота си да спасят.
Гълъба нарежда да им свалят дрехите и чисто голи ги изритва в снега - да си вървят. Конете, с които дошли, остават за него. Изсипва газената рампа и им подпалва дрехите. Огънят стапя снега пред стълбите…
…Кръчмарят донася нов бакър вино. Гълъба и партньорът му ще играят един срещу друг. Да се види кой е по-добър. Натъпкан в пояса с два пищова, Гълъба е готов да чуе, че е най-добър, този занаят е взел от престъпници, с които и до днес е на ти - каквото поиска, това правят, каквото поиска, това му носят. Той води хорото! Той!…
Бави се нещо партньорът, преди да хвърли зара. Гълъба посяга към пищовите, но оня го изпреварва и го улучва в гушата - куршумът минава през устата му… Спира да гука…
Лекуват го, след време умира…
Камъкът още е пред къщата на тогавашната кръчма. Няма вече магарета, няма и коне.
…А гълъби - пернати, качулати, гащати…, пази боже!
