ГЪСЕНИЦАТА
Баница се прави от брашно, вода и сол. На килограм тесто отива 300 гр. масло от биволско мляко и пак толкова биволско сирене. Може и без мая, но без брашно не става…
…Къде ти брашно по онова време, преди сто и четиридесет години, при освобождението от турско. Бягат турците, нашите грабят каквото намерят в изоставените имоти. Гледахме го същото и при разтурване на текезесетата, ама онова било по-страшно, все през нощта. Цели села разграбват. Всеки отива, събаря и взема…
Джумановия род, Табаковия и Ангел Енчовия са от един корен. Къщята им са на източната страна на Джумановото дере. Не се е чуло някой да е умрял от преяждане. Дядо Вълчо Джумана е бил малко джудже, казвали му Джуманче, ръцете му стигали под коленете, много здрави, можел магаре да повдигне.
И той отишъл в близкото село Омурбас кьой, на 5-6 километра от нашите колиби. Не взел ни рало, ни диканя. Видял пълна каруца с чували брашно, нарамил най-тежкия и право в дома си. Тръшнал вратата и викнал: жена, дай нощквите да направим баница, нося брашно! Изсипал чувала - уж брашно, а вътре и златни пари!…
Малкото джудже Джуманче закупувало земи - на син, на дъщерите зестра да има. Взели да му казват Джуманов Вълчо….
Колко народ в родовете, препълнени къщи, нови правят. Бягат турците и от съседните селища. Бяга и беят от с. Колач, от прабългарското златно находище в днешното Кольо Мариново. Натоварил децата, кадъната взела вода и храна и тръгнали по сред нощ да вървят с други, да не са сами, че по пътя страшно, какво ли не се случва на бегълците, за какво ли не се говори от уста на уста. Зарязват стада животни, засети ниви, къщи, спасяват живот.
И там, в самия край на селото, в тъмното, пред бягащата каруца една баба вика с все глас: Аго, спри, спри… Конете чаткат копита, беят опъва поводите, спират до сами бабата. А тя не помръдва. В ръцете си държи тава, покрита с месал и плаче, подсмърча.
„Аго, направих баница за децата, сигурно са гладни. Пък и вие яжте, сега я извадих от пещта и я покрих да обиколи нивата, както казваме, да поизстине…
Децата, налягали под чергата, показали главички като пиленца от квачка. А агата бършел сълзи. Капели те върху горещата тава и така още повече се усещала сладостта на храната, човечността на бабата.
С хрипав глас на мъж, който плаче, агата поискал от кадъната да му подаде селяха. Извадил оттам документ и го дал на бабата. Прояснила се тъмнината, поела бабата документа, прегърнала децата, кадъната. Изплющял камшикът по конските гърбове и пак станало тъмно. Чувал се само тропотът на отдалечаващите се конски копита и заглъхващите колела на каруцата, скърцането от пармак на пармак…
…С кмета сме на едно име. От него зная, че бабата била от Зънзовия род. Агата й дарил най-хубавата си нива, дал й документ - известната на всички Беьова нива да стане Зънзовата нива… Брои кметът колко народ е изхранила нивата, колко издънки от рода и какви хора е изучила. Орали, сели, брали… Развъждали деца, изучили ги за професори, лекари, учители, инженери, какви ли не специалисти. И днеска всички с висше образование, свързани със Зънзовия род наследници на онази баба, изпречила се от тъмното пред бягащите коне да даде храна на друговерските деца…
И днес в това село всеки те здрависва, за всички си добре дошъл. И кметът е такъв… Да е жив и здрав!
…Ами гъсеницата! Гризе листа, дървесина, тъпче снага колко време! Вие пашкул, бели, жълти… Днес го видях син, ще излезе чудна пеперуда! Шарени крилца и пак снася яйца и колко гъсеничета!
Какво остана неизядено, не опоскано! Дървесина ли, листа ли?…
…Крача в тъмното из града. От хора и музики не заспивам. Прозорците от къща през къща тъмни, по два-три апартамента в блоковете светят като листа на дървета, проядени от гъсеница. Уж да се наяде, а то пак пашкул, пеперуда, яйце и пак гъсеница до гъсеница.
Засрамете се, хора не останаха! Празнотия…
Шумолене на преядено…
Гъсенманчета! Гъсеници! Въсеници!…
