Последните стихове на Иванко Маринов

НЕ ИСКАМ СЛЕД ДЪЖД ДА МЕ ЖАЛЯТ

***
Кърджали,
Кърджали,
Кърджали -
град на изток, на север,
на юг.
Ако забравя да те потърся -
ти ме повикай
и аз ще съм тук.

***
Някои си поръчват
молебен.
Други преливат
от празно в пусто.
А пък аз
понеже съм беден,
се мъча да правя изкуство.

***
Денят, в който конете
подгъват слаби колене.
Денят, в който риби
изплуват…
Не искам след дъжд
да ме жалят,
когато настъпи печал.

***
И да викам, и да крещя…
Всичко е стъпкано,
смазано, сринато.
Но докато съм жив на света,
ще те чакам под месечината.

***
Носи ми хляба и солта.
И жилото си. И катрана.
Аз съм обречен на смъртта.
А ти - на живота си рана.

НЕПУБЛИКУВАНИ СТИХОВЕ
ОТ ПОСЛЕДНО ПОДГОТВЯНАТА ОТ НЕГО КНИГА
„КОНЕТЕ НА СЪДБАТА”

——————————

ЗОДИЯ ТЕЛЕЦ

Споменът за тебе сядаше
привечер в ъгъла.
Не те сънувах.
Но кой знае…

След ден.
След нощ и
всичко на света.
С цвета на биволи тече реката.

АНГЕЛИТЕ

Те ни водят и ни озаряват.
Защищават
и ни укротяват.
А понякога…
Предупреждават.

Така са казали
архангелите Гавраил,
Михаил и
Рафаил.

Другото като насън
пристига
някъде отвън.

ФРАНЦ КАФКА

Не се буди в мен, насекомо черно.
Не искам да съм на тавана празен и
с главата към ефира…
Всички отдавна ме зарязаха.
Остана само пушката
на Селикирк
и Робинзон Крузо.

Не мятам зарче на зеро.*
Не съм Петкан.
Не искам и да стана -
и да се мъча пак
с мистерии,
процеси, катинари и Америки.**
———————————————
* На нула.
* * Романи на Кафка без кавички. /Бел. авт./

ТРИ СИМВОЛА.

Не вярвам, че гърла езически
християнски псалми пеят.

Часовникът е времето,
облечено в числа.
А пещерата -
тъмната прозявка на Земята.

В часа на синята мъгла…
Не знам нататък.
И не трябва.
Не знам и
на колко кита се държи
планетата.
Но за поезията
трябват
още два…

Реката с цветовете полудели
с бучене пълни
схлупения
купол.
Не вярвам, че гърла….

Но туй го вече казахме.
В началото.