ТИ ЩЕ ТРЪГНЕШ
ТИ ЩЕ ТРЪГНЕШ
Ти ще тръгнеш. Морето ще шепне след теб,
ще те търси отново - за пристан,
ще отмива солени следи в брегове
и ще крие пенливите мисли.
Ще му липсваш. Морето обича така,
както вятърът вече не смее.
Ще разбива вълните си в бяла тъга,
но в дълбокото пак ще синее.
Ще се връщаш понякога, в есенен смях
ще превръщаш спестените думи.
Само къс тишина, оцеляла след тях
ще твори чудеса помежду ви.
Ще си тръгнеш, нали? Ще заминеш оттук.
Но моретата винаги чакат.
И в далечното някакъв шепотен звук
ще напомня най-синьото лято.
РАЗГОВОР
Ще седнеш срещу мен, ще ме погледнеш,
по струните зад нас ще пламне джаз,
две силни думи в гърлото ще стегнат
вълнението в дрезгавия глас,
две чаши ще звънят, за да празнуват
остатъците в нашите души,
любим рефрен неволно ще рисува
това, което с теб ще разрушим.
Ти някак ще притихнеш, ще угаснеш
и нещичко, уви, ще премълчиш,
ще скрием спомен в себе си неясен,
вината с вино пак ще изплатим.
А после ще си тръгнем под липите,
тъга ще бликне в моите очи…
Но някъде дълбоко, там, в душите
навярно вече няма да боли.
ПЪТЕКИ
В този свят има много пътеки,
до една са и светли, и стръмни,
недостъпни и леки. Но всеки
има своя. И трябва да тръгне!
Ще се случи така, че приятел
ще поеме в далечна посока.
И когато без глас го отпратиш,
подари му „Наслука!” и „Сбогом!”.
Ще намериш любов, ще останеш,
ще си свиеш гнездо и семейство.
Ще вървиш по пътека за двама
и ще бъде в живота ти светло.
Ще пораснат децата, ще тръгнат,
за да търсят, каквото е нужно.
Нека всичко напред да прегърнат,
тъжен отдих за теб, но заслужен.
Ще изпратиш родител, ще плачеш,
както някога в топлите длани,
но пътеките, стръмни и славни,
нямат свойство да бъдат безкрайни.
Ще се свие светът ти смирено,
вече няма да искаш да тичаш.
Но помни - отреденото време
ти е дадено да обичаш!
