Иванко Маринов

Из “Небесни листа”, кн. 2

Ежегодно излизат на бял свят несметно число книги. Конкуренцията става все по-непоносима. И според простата теория за пространството, занапред ни чакат Хималаи от книги.

Уви - и Първородният грях вече не е библейска ябълка, атомна гъба е.

На Олимп властва божествено чудовище. Богът на Количеството. Лъжливо уравнение, според което “повече” значи “по-по-най!”.

В крайна сметка книгите като хората, ще поведат лична борба за оцеляване.

Драматична борба. Дето никак не ще да се обърне на фарс, ако вече не е станала такава.

Книгата е огледало. Когато в нея се оглежда маймуна, не можем да очакваме апостолски лик.

Истина е, че много хора четат, за да не мислят.

Сред великите открития е изкуството да съдим за книги, които не сме чели.

Единственият недостатък на добрите книги е, че обикновено са причина за излизането на лоши или посредствени.

Няма на света по-страшна стока от книгите. Печатат ги и ги продават хора, които не ги разбират, подвързват ги, критикуват ги и ги четат хора, които не ги разбират, че ги и пишат хора, които бъкел не ги разбират.

И книгата, като всякое живо същество, си има не-приятели. Наставленията за четене, на първо място.

Защо тъй пада рейтингът на домашната библиотека? Защо, заедно с мебелния интериор, с подмяната на хладилника “Мраз” с “Либхер”, се освобождаваме и от бащината библиотека?