Иван Енчев

УСЕЩАНЕ
/15. 08. 1994 /

В памет на баща ми

В цветята под моя прозорец
щурче ми припяваше снощи.
Къде е? - Не виждам отгоре.
Но чувствам го: там е то още!

Макар да се крие. Усещам го! -
Това е духът на баща ми.
Той често ми казваше весело:
„Щурците красят вечерта ни!”

ТЪЖНИ ЦВЕТЯ
/27. 02. 1961 /

А брат ми обичаше много цветята,
но рано замина под тяхната сянка -
отдавна,
в най-тъжния ден на земята,
с товарна кола и със музика жална.

Пред пътя далечен погледнах багажа му:
любов и омраза, и пламъче духнато.
Говорихме дълго -
в мълчание страшно -
и тръгна от тука с най-тежкия куфар.

/На мен оттогава остана ми навик
да мразя цветята на плочите гробни.
Какво да се мамим? -
На мъртвия камък
защо му е цвете? Защо му са спомени?/

Ах, колко е простичък жребият земен! -
Ще тръгна към него с най-тежкия куфар.
Отдолу
цветята ми той ще поеме,
когато пристигна на гарата глуха.

ВОЙНИШКА ЗАДУШНИЦА

Поплачи си за мъртвите, майчице Земьо,
поплачи за чедата си, паднали в бой!
На измъчена майка е всичко простено -
сълза не дели
негерой от герой.

Патетично войните без ред ги събраха
да ги учат какво е шрапнел и окоп.
Ти за всекиго имаше майчина стряха,
но за никого никъде нямаше
гроб. -
До един ги прегърна в сърцето си тихо.

Те делиха и устрем, и хляба, и сол.
И какво ли под слънцето не разделиха?!
А угасваше всеки от тях
като свещица гол…

На измъчена майка е всичко простено. -
Поплачи и за живите, майчице Земьо!
И днес
някого някой на прицел е взел -
и човек за човека е гибелна цел.
И днес
братя беснеят без милост и жал
в стародавния спор за паницата леща.

Но ти злото пресей!
Надживей и погром, и печал. -
И в отвъдната бъдност светлее
звездата Надежда…