Мина Карагьозова

Обратната страна на залеза е изгрев. За хората от обратната страна на нашия залез слънцето изгрява. Колко относителна е тъгата, свързана със залезите - елегичните настроения, съжаленията, светлата печал. Колко относителна е тъгата за залеза на любовта, на младостта, на живота. Просто трябва да погледнем от обратната страна… И - това е.
Това е - тъгата ще премине в радост от раждането на деня. Съжалението за отминалата младост ще се превърне в наслаждение от живота, който е красив и кратък, и от момента, който няма да се върне никога. Съжалението за отминалия живот ще се превърне в радостно очакване на приключенията в отвъдното и новото прераждане.
Когато в края на холивудските мелодрами героят, качен на кон, мотоциклет или друго превозно средство, се отправя към залеза - не трябва да изпитваме тъга. Защото той непременно ще стигне в своя кинематографичен устрем от обратната страна. На залеза. И там го чака приключението Живот.
Мечтите, сънищата, надеждите винаги стигат да тази обратна страна. Затова можем да ги използваме вместо вариращите превозни средства на холивудския герой. Те ще ни заведат при раждането на деня, дори след най тъжния залез и през най-тежката нощ.
Поетите и мечтателите просто живеят постоянно от обратната страна на залеза. Е, има и такива, които остават вкопчени в тъгата, но те са изключения.
В тежки, чумави времена като днешното, хората се стремят към обратната страна на залеза. Стремят се да превърнат угасващата светлина в зора, отчаянието - в надежда, смъртта - в Рождество. И много от тях успяват.
Тези, които успяват - те надвиват на смъртта и остават истински живи. Защото именно в тези времена има много „гробници варосани” - според библейския израз. Има много хора, оградили се с крепостни стени от живота, с надежда да спасят своя мъничък живот. Те не знаят, че вече са мъртви - в духовен и енергиен смисъл.
Хубаво е да знаем, че обратната страна на залеза съществува. Да се стремим към нея, да вярваме, че ще я достигнем.
Защото тя е Спасението.