Ангелина Бакалова

CAUSA PERDUTA

На изток от Рая все още е светло.
Хълмът блести, окъпан в зелено.
На мента ухаят девствени пазви.
В разораната нива посято е семе.

Люлеят се дните, поти се земята.
От залеза огнен кръв се изцежда.
Едрее утробата в лунните нощи
и тяло любимо сама си отглежда.
Под хълма Адам запрята ръкави.
Покорно и кротко Авел го следва.
Мрак е обсебил душата на Каин -
отслабва умът, мислите са бледи.
А горе обилно струи златна река.
Над голия рид амброзия пръска.
С жива вода Господ пере грехове,
от плътта си - прошка откъсва.

На изток от Рая все още е светло.
Реката е плитка, светът е обърнат.
И чака смирено Вселената мъдра
Каин и Авел - да се прегърнат.

АРГОНАВТИ

Ако след дълъг път платното е прогнило
и хищна буря засмуква мощно такелажа,
ще търся Сириус дори в бездънни нощи
и като Феб в изгряващ лъч ще се разкажа.
Делфините ще съзерцавам дълго в мрака,
заплетен в мрежи на сто сирени страстни.
Безмълвно прикован в скалата, ще чакам
брегът във мене отново бавно да порасне.
Ще се догонват рибите в зелена светлина,
мажорно ще съзряват перлите сребристи.
А от върха на всяко водорасло пурпурно
ще ме обстрелват строго лъжа и истина.
И в гордата си непристъпност коралите
безмълвно ще заплитат бяла приказка.
Все по-трайно на дъното ще се закотвям,
но в пазвата ми сълзи ще се разплискват.

Така векува всеки мит за опитен моряк,
попаднал в ласките на Сцила и Харидба.
От памтивек летят античните предания
към острова, където никой не пристига.
Но докато бризът издува бялото платно
и здраво за кораба държи се такелажът,
дори в безлунни нощи ще търся Сириус,
от мостика, изправен - ще водя екипажа.
Мъжете знам - с отворени очи заспиват
и златно руно сънуват на палубата мокра.
Над мене ярко свети звездата на Парнас.

Примамва ме Колхида с гласа на Калиопа.

НА СВЕТЛАТА СТРАНА

Ще преживея зимата -
протяжно дългите й нощи,
денят, по-къс от косъм,
измамните й ветрове и още
мита за чиста белота,
студът - невзрачен, хлъзгав,
дъха й съскащ и лютив
и бледите й копия на слънце.
Ще висне пак луната тежка,
небето в тайни ще се дави,
в ръцете ми ще вие мрак,
ще лази в ниското забравата.
Но… ще преживея зимата -
през всичките ключалки
и затвори!
В черешов сок ще се изпея
светло
и в лятото ще се разтворя.