Иван Антонов

ЗНАКЪТ

Не знам защо ваятеля обичам
повече от камъка,
от който вае вечността,
длетото му, изяществото сричало
върху отломките, смъртта.
Навярно тази обич на кръвта е повик,
навярно камъкът
отстъпил ми е право на това,
защото за душата като светло слово
е ваянието под небесната ни синева.
Вероятно… Ала аз не зная…
Но зная, че ваятелят е брат,
който вместо мен и тебе вае
от камъка неподозиран още свят.
И зная - в обелиска му ще свети
човешки порив много векове,
вдъхновение за новите ваятели, поети,
тъга на неродени още ветрове.
Навярно затова ваятеля обичам,
че смъртен той,
ще легне с нас в пръстта,
ала ваянието в камъка изсечено
ще бъде знакът ни за вечността.

ГОВОРИ МИ!

Говори ми, говори ми, говори ми!…
О, Земя, ти само разговаряш с мен!…
Знаеш всичко, даже мойто малко име
и в най-безпаметния, най-последния ми ден.
Думите от теб са нежни птици -
с полети изпълват в мен сърдечното небе,
времето не ги държи на прицел
и крилото за душата светлина гребе.
И цъфти от твойта обич цвете
до ручейчето с моята червена кръв,
и навярно ми завиждат световете,
че говорим с тебе в радост и във скръб.
Говори ми, говори ми, говори ми!…
Знам, Земя, че чуваш неизречените ми слова,
дните се повтарят, а неповторима е
всяка твоя дума, неумиращата ти трева.
Говори ми, говори, Земя! Говори ми!…

ТРИ ГРОБА

В Рязанския кремъл са погребани двама поети -
София Хвощинская и Яков Полонски и
художникът-гравьор Иван Пожалостин.

В Рязанския кремъл - три гроба
сред църкви, манастир и двореца на княз…
От всички реликви на княза и Бога
единствено те мълчаливо говорят пред нас.

Не князът погребан е там,
а художник и двама поети
и слово звъни над рязанската шир,
и Ока запява в нощта стиховете им,
а нежност гравира художникът в звездния мир.

И нейде отвъд крепостта, в ширинето
дотляват огньове край цигански табор в зори,
и тъжна китара за сбогом разкъсва сърцето
в стиха, който Полонски за нас сътвори.

В Рязанския кремъл - три гроба…
Може би мъдрост има в това -
художник и двама поети тъй близо до Бога…
И ние пред тях сред зелена трева.

ЩЕ ДОЙДЕ ЧАС

Ще дойде час, в небето
ще те повлече потокът леониди
от съзвездието Лъв.
И във огнената диря ще засвети
мъничка искра от твойта кръв.
И когато мислиш, че си се откъснал
от планетата и от страха,
ще усетиш колко късно е
да забравиш аромата на праха.
Във потока леониди
сенките изчезват,
ала сянката ти ще остане във пръстта
до ръба на твоята душевна бездна
и ще носи още нежността и яростта.
После ще се втурне тъмнината.
В нея всяка мисъл ще се утаи,
ще потъне във космическия вятър,
с който неизвестно накъде
ще си заминал ти.