Георги Гривнев

ПИСМО

С пощенски гълъб ще изпратя писмото ми бяло -
още те обичам, още те обичам…
Дано птичата човка не се умори
и да изпусне листа.

По експресния влак ще изпратя вестта -
не съм те забравил, не съм те забравил.
Ще се моля влакът да пристигне утринта
и да няма закъснение.

По въздушна поща ще изпратя верността
на сърцето си - горещо и нежно.
Ще се моля - да премине през облаци и небеса
и да не пропадне в турбуленция.

И ако не получиш нито едно от тях,
ще тръгна, ще вървя през суша и вода.
Ще те намеря самотна, тъжна, без грях
и ще призная това, която дълго не посмях.

ПОВОД ЗА РАЗМИСЪЛ

Не мога да привикна със това,
че хората умират.
Лев Озеров

А как привиквам да живея
насрещу бури, клевети и мрак.
И вместо да мразя, аз пея
и докато пея, летя.

А как привиквам да живея
с обич, от която съм огрян.
С добро, което, хвърлено в реката,
не търси сламка - да се хване.

Привиквам все повече с живота,
с опровержението на смъртта.
Очакват ме и аз очаквам -
и това е моята съдба.

Щом свиквам бързо със живота,
да свикна трябва и със смъртта.
И глас дочувам от дълбокото:
„Еднакво си далече, и еднакво близо, чедо,
и от страшния ад, и от райската врата.”